Откъс № 47. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 47. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Бяха напуснали град № 3 още същата нощ. На другия ден вечерта двата кораба летяха над континента. Единия напред , а втория един час след него. Напред летеше кораба Nissan, а кораба Ford го следваше. Те летяха като дирижабли на километър височина. Алекс не беше спал отдавна, заради остър зъбобол. Във тежко здравословно състояние, той правеше над 30 часа безсъние и движение прав из каютата и коридорите. Шаманът Джи- лечителят на борда на Nissan,  обмисляше ситуацията, а Алекс затъваше във различните болки все по- силно. Краят на мъките му не се виждаше вече, когато шамана Джи му повери лекове и билки за лечението.
     2. Беше края на следобеда на другия ден. Двата кораба току- що се бяха приземили на площадките на източната база, до град № 4. Алекс все още имаше зъбобол, със променливи болки. Щеше да се наложи да поработят по неговите зъби, шамана Джи и Аш, които разбираха от това.
     Във началото на вечерта зъбобола на Алекс се поуспокои. Той седеше зад пулта си и се занимаваше по няколко от темите си за размисъл и драскаше върху листите хартия  своите записки, във вид на йероглифи, схеми, чертежи и текст. Една от темите за размисъл беше, как да се гарантира оцеляването на земните градове във системата Orixon, при непредвидени ситуации и бедствия. Това занимаваше Алекс в тези вечерни часове. Неговите хора бяха също в каютата и му помагаха по тази тема. По това време навън бяха отишли няколко екипа, за да заредят кораба с гориво, вода и провизии, а 50 души бяха във града. Настроенията из двата кораба, града и базите на военните, беше добро в тази вечер. Със хората от града и четирите му бази- крепости на военните, бяха отворени видеолинии.
    Вечерта напредваше, а Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата. Навън беше хладно, въздуха чист и свеж, със аромат на пресен сняг. Алекс оглеждаше около кораба със бинокъл, а Палма разказваше свои преживявания от отминалите години. Все още не се знаеше, дали ще имат патрулен полет по- късно или чак на другия ден.
    Вечерта напредваше, когато в каютата си петимата отвориха бутилка джин- тоник, за да се почерпят тази вечер. В това време корабът беше добре зареден с каквото трябва и можеше вече да отлита, ако се наложеше. До полунощ тярвбаше да се приберат на борда и излезлите до града със хеликоптерите на кораба.
     3.
     Беше следобеда на другия ден, когато кораба Nissan патрулираше над заселения континент. Корабът Ford го следваше със закъснение от два часа. Алекс имаше сериозни здравни проблеми от 30 часа назад, когато състоянието му се влоши. През цялото това време той не беше спал. Опитвайки се да се оживи и да получи облекчение, а болките да спрат, Алекс седеше зад пулта си и преглеждаше новините, получени наскоро тук на кораба. За да може да спи, трябваше да му олекнат първо болките, предимно по зъбите, главата и краката, както и от стари рани. Той все още запазваше самообладание и хладнокръвие, докато се бореше за живота си, а знаеше, че всеки момент може и да умре от силните болки. Алекс вярваше, че това е само временно, а освен това той смяташе, че това време не беше подходящо за умиране. Докато се съпротивляваше на лошото си здравно състояние, Алекс не се предаваше и не се отчайваше…
     Към средата на следобеда, положението все още не се беше нормализирало. Алекс до голяма степен просто умираше, а смъртта си имаше степени. От силната умора вече не го държаха краката, което го принуди да остане седнал по продължително време. Неговите хора бяха във паника, заради всичко това. Шаманът Джи отново забъркаваше билки и лекове, за да му помогне. Операциите за Алекс се отлагаха временно. Изчакваха се по- добри лечители  и освен това се преценяваше, какво точно трябва да се направи. Шаманът Джи смяташе, че това състояние на Алекс е до голяма степен на психологично  ниво…
     По- късно във следобеда Алекс запали цигара, взе си бутилка пепси и се оживи, някои от лекарствата даваха добър резултат, а за операции беше рано да се говори. Той си пусна тежка музика и се замисли дълбоко. Нямаше право да умира, нямаше право да остави майка си, жените и децата си, без своето присъствие…
       ( край на Откъс № 47.)