Откъс № 48. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 48. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта на същия ден Алекс беше във по- добро състояние, а двата кораба продължаваха да патрулират над заселения континент. Проблемът на Алекс сега беше как да поспи при активен зъбобол. Това беше почти невъзможно, а тавана на способността му за безсъние наближаваше скоро. Нататък след тавана за допустимо безсъние, Алекс ставаше безполезен дори за себе си… Със надеждата да укроти зъбите си, той умуваше как точно да стане това. Междувременно шаманът Джи забъркаваше нови и нови лекове за Алекс. Искаше да му помогне на всяка цена. Към кораба Nissan се получаваха съобщения от къде ли не, със предложения за урегулирането на състоянието на Алекс, предимно неговия зъбобол.
     Късно вечерта Алекс усещаше, че ще успее да поспи. Това ставаше много важно за него самия. От безсънието пък растеше силата на болките, като във омагьосан кръг, а от болките- неможеше пък да се спи.
     2.
     Няколко дни по- късно двата кораба стояха изправени на площадките при северната крепост- база на военните край град № 5. Тук бяха от няколко часа, а сега беше към средата на следобеда. Алекс се беше наспал, а болките утихваха, макар й временно. Той запали цигара изправен на терасата на каютата, без да отваря стъклената стена- навън беше мразовито в тези часове. Докато си пушеше цигарата Алекс умуваше по няколко теми за размисъл. Напоследък се ядосваше заради допуснати сериозни грешки във AFJ, както и в цивилното управление на градовете на земляните, тук на Orixon 44. Със много допуснати неща, Алекс не беше сългасен точно по никакъв начин. Това бяха сериозни и недопустими грешки. Ядосан и разгневен, Алекс водеше разговори по телефона и се караше ту със един, ту със друг виновник за допуснатите грешки във усвояването на нова планета на земляните. Пълномощията, които Алекс имаше, му даваха сериозни права, а той понякога ги използваше до крайни степени, щом се наложеше…
     *
     Към края на следобеда навън вееше силен вятър, канеше се да завали дъжд, а в небето плаваха черни облаци. Смрачаваше се този път рано- рано. По това време кораба Nissan беше в готовност за отлитане на патрулен полет. Иазчакваше се само заповедта на командир Йон за отлитане. А Алекс пушеше цигара зад пулта си и драскаше записките си на листи хартия, умувайки по няколко важни теми. До него бяха верните му другари по каюта и във службата и във живота- двете му жени, Палма и Ким, както най- добрия му приятел Аш и неговата нова мацка- Милена. Една от темите за размисъл на Алекс беше- оцеляването при трудни обстоятелства. Той пишеше учебник по оцеляване, справочник със инструкции, а правеше и уникални програми за ръчни компютри, натоварени със мисията да помагат на хората при оцеляването им. Тази тема ангажираше до голяма степен вниманието му във тези часове. Другата тема за размисъл на Алекс беше, как да се евакуират градовете на земляните  при опасност от бедствия и апокалипсиси, както тук на Orixon 44, така и по чуждите планети, където земляните имаха колонии- градове. Задачата на Алекс беше да е готов със работата си по тези теми, за максимално кратък срок, за да започнат да снабдяват населението със въпросните учебници, справочници и ръчни компютри със програма-  инструктор по оцеляване.
     *
     Във началото на вечерта Nissan отлетя от град № 5, на патрулен полет. Докато кораба набираше височина, Алекс се черпеше със плодов сироп и продължаваше работата си, със известно прекъсване, за да се запознае със новините за земляните- както тук на Orixon 44, така и по други планети.
     По- късно вечерта кораба Nissan достигна 800 м. височина и заплува бавно на изток. Корабът Ford го следваше със закъснение от един час. По това време Алекс се усамотяваше сам със мислите си и продължаваше работата си по темите, слушайки музика в личния си почивен бокс, където беше тясно, но имаше масичка и удобно кресло до койката. Тази особена вечер Алекс смяташе да остане сам със мислите си, все още разгневен заради груби грешки на други хора.

       ( край на Откъс № 48.)