Откъс № 49. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 49. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше същата вечер, когато Алекс се усамоти в личния си почивен бокс, за да послуша музика и да помисли върху нещата, седнал на удобно малко кресло до малката масичка до койката си. Темата за оцеляването все още стоеше на първа линия сред размислите му. Бяха му казали да довърши работата си по темата във най- кратки срокове, за да се премине към производство на необходимите за целта учебници, справочници и ръчни компютри, за населението, за да им послужат при необходимост от собственото им оцеляване. Алекс не работаше сам по темата. Зад него стояха цели екипи, от корабите, кръстосвачите и базите на AFJ, които му даваха и свои материали по въпроса. Бяха ангажирани също екипи от мъдреци и учени.
     Алекс запали цигара взе си кафе и замислен се заслуша във музиката. Беше си пуснал веселяшка, древна музика- на борда на кораба имаше богати архиви със какви ли не колекции от музика, филми, книги и т.н. Замислен над проблемите, Алекс слушаше музиката и пушеше, съвсем като вълк единак.
    2.
    Беше следобеда на другия ден. Двата кораба патрулираха във режим- дирижабъл на няколко километра височина, над заселения континент. Мрачно и тъжно беше времето навън, такива мрачни и тъжни бяха и времената. Алекс също беше мрачен и тъжен, а още незнаеше от какво иде това настроение. Той запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата.
    Следобедът клонеше към края си и към вечерта, когато Алекс въздъхна тежко и си пусна музика. Тази музика от далечни и по- добри времена, възвръщаше доброто му настроение, малко по малко.
    Вечерта беше започнала, а патрулирането на двата кораба продължаваше, без особени проблеми. Имаше известно време до полунощ, когато оставаха само дежурните от нощната смяна. Корабът Nissan приближаваше до една от тайните бази на AFJ. Тя се намираше високо в планината, разполагаше със собствен водоизточник, източник на природен газ и привилегията да се намира на подобно изолирано място. Оттук прокарваха тунел към най- близкия град на земляните, отдалечен на 200 км. на север. В процеса на прокопаването на тунела беше открито богато находище на диаманти и други скъпоценни камъни и минерали. До тази база за момента се стигаше само по въздух. В тези часове двата кораба набираха височина. Базата беше на ниво от 3,500 м. надморско равнище. Алекс запали цигара, а Палма стана от мястото си, за да се разтъпче из коридора. Ким хапваше нещо вкусно, а Аш и Милена приготвяха топли закуски за идващата нощ. Тук нощите бяха много много дълги, самотни и страшни. Заради опасността от заспиване на дежурните, нощната стража на кораба обикновено ги наглеждаше през цялото време. Докато си пушеше цигарата, Алекс замисляше да се затопли със билков чай и да се загъне в дебело одеало зад пулта си, за да поработи до късно сред нощта. Изглежда беше хванал грип и простуда напоследък.
      Когато по- късно направи точно така, Алекс отвори листата със новините за земляните във звездната ситема Orixon, както и специалната листа на новините от родната планета- Земята. Земляните живееха трудно, почти навсякъде, където ги имаше. По принцип храната се добиваше сравнително просто и лесно, но по отношение на сигурността им и предпазването от тукашните природни явления, тук вече ставаше сложно. Агенцията AFJ се грижеше за много неща, но не винаги успяваше да постигне желания резултат. Междувременно положението със войните в системата Orixon беше нормално. Агенцията AFJ, заедно със съюзниците от Съпротивата държаха под контрол военните дела в системата. Извън системата Orixon за момента не приближаваха нашественици. Алекс се позамисли над някои точки от новините и вестите. На Orixon 44 бяха пристигнали още кораби, идващи от Земята, тази вечер. Новопристигналите близо 15,000 души вече се посрещаха със медицински прегледи, нахранване и настаняване по свободните специално за целта жилища по градовете.
      Алекс се беше постоплил и укротил временно. Напоследък трудно заспиваше без специални медикаменти. Просто искаше да следи как вървят нещата и със полета на кораба и със новините и със плановете за бъдещето. Този му навик го лишаваше често от пълноценна почивка.

       ( край на Откъс № 49.)