Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)