Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вървеше вечерта, когато Nissan пристигна край град № 16, на площадка в южната крепост на града. Снежната виелица беше възприета като бедствие. Цялото движение на гражданите ставаше през подземията на града и четирите крепости- военните бази на AFJ. За корабите нямаше опасност, това бяха тежки машини, но по- малките машини имаха забрана за движение. Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се черпеха седнали на маса във столовата на кораба. Тук бяха още 50 човека от екипажа, повечето от които вечеряха и се черпеха с бира или вино. Това беше даже производство на самия кораб, във оранжерията на кораба имаше бързорастящо грозде. Суровините за бирата, също бяха от оранжерията, чрез бързорастящи дръвчета за зърна. Тази вечер беше щастлива и спокойна тук, но всъщност и по цялата планета Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Колкото до още по- новата планета, открита от AFJ, само на шест месеца по- нататък, то за нея нямаше още нито машини, нито достатчъно хора. За момента планетата беше маркирана като собственост на земната цивилизация и AFJ, и охранявана от три кръстосвача.
     2.
     Беше началото на вечерта на другия ден. Снежната виелица, призната за бедствие, създаваше известни усложнения във четири от градовете на земляните, на тази планета. От полети бяха спряни всички летящи машини, със изключение на сериозните космически кораби. Корабите Nissan и Ford, все още се намираха приземени край град № 16. Тази вечер Алекс страдаше от грип. Опитваше се да се стопли, а съзнанието му беше замъглено до известна степен. Двата кораба оставаха дежурни, за да се намесят ако някъде има нужда от тях. За идващата нощ, по принцип, не се очакваше да летят. По някое време Алекс запали цигара, дълбоко замислен зад пулта си. Нямаше добро настроение тази вечер, нито на двата кораба, нито другаде. Според някои хора бедата едва ли беше снежното бедствие, а нещо по- голямо, станало на друго място, със земляни.
     Вечерта напредваше, а настроението на Алекс биваше катастрофално. Той не можеше да си обясни това по никакъв начин. Двата кораба имаха постоянна готовност да окажат помощ при необходимост, на бедстващи земляци от четирите града. Можеше да има полет дори в късна доба и след това пък по никое време, когато по начало е пределно трудно, каквото и да е. Алекс се беше постоплил, а съзнанието му малко се поизбистри, макар и да не знаеше от какво са тези аномалии. Никой не знаеше със сигурност какво може да се очаква още от свирепата, извънземна зима, този път. Това беше планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация, отдалечена на една земна година път от самата Земя.          
     3.
     Във следобеда на другия ден Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си. Корабът Nissan летеше във патрулен полет на около 7 км. височина. Навън вилнееше снежна буря, но това не беше проблем за тежкия кораб. Вторият кораб- Ford беше със около два часа полет, по- назад. На борда на Nissan будуваха само 60 души, дежурни по различните постове и места на кораба. Алекс се беше замислил, докъде може да стигне тази извънземна зима. Той си пушеше цигарата, загънат със дебело одеало и допълнително се топлеше със билков чай, докато умуваше по своите теми за размисъл.
     Следобедът напредваше, когато Алекс си взе закуска със кафе, а сетне се изправи до предния люк на каютата и погледна навън. Летяха през облаците, а корпуса силно се охлаждаше от снежинките. Палма, скоро се изправи до него и сложи ръце на рамената му. Загледаха се и двамата навън, замечтани за нещо. Аш и Милена бяха отишли да приготвят топли пици за хапване, а Ким тъкмо разговаряше с  най- близката в момента Кула, обсъждайки времето. Настъпваше сънливо време, а снега постепенно се обръщаше на дъжд.
      Наближаваше вечерта, а най- близкия град: № 15 беше само на няколко часа пред кораба Nissan. Командир Йон смяташе там да се приберат за през нощта, когато щеше да е особено тежко в полет. Тази вечер отново царуваше хубаво и ведро настроение сред земляните. Временното паникьосване от снежното бедствие се урегулираше нормално. Алекс се беше стоплил, а грипа му се контролираше с лекарства от шамана Джи. Очертаваха се добри времена нататък…

       ( край на Откъс № 51.)