Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта, а Nissan имаше още към 2- 3 часа до град № 15. Там двата кораба щяха да се приземят за нощуване, за да не рискуват цялата нощ във бурите из небесата. Алекс и Палма се черпеха с чай и кафе, докато обсъждаха зимната ситуация. На тази планета все още не се знаеше нито климата, нито годишните и другите времена. Тук всичко биваше експериментално. Със сигурност се знаеше, че на открито в джунглата не може дълго време да се оцелее, дори със скафандър и оръжие.
     *
     След като Nissan се приземи край град № 15, Алекс и Палма отидоха на терасата за да погледат навън и да опитат свежия и чист въздух, макар и извънземен, ухаещ на тукашен сняг и дъжд. Настроението тук беше като из "Седмото небе". Отново добри времена бяха намерили земляните, чак тук на тази далечна нова "Родна планета" на човешките, земни цивилизации. Цялата планета Orixon 44, богата на флора, фауна, вода, горива и вскичко останало, беше изцяло собственост на земната цивилизация и AFJ (Земни космически сили и сили на приятелски планети и цивилизации". Тук имаха град и бази също така силите на Съпротивата, а това бяха силите на обединените планети от звездната система Orixon, които се бореха и воюваха срещу опитите на враждуващи помежду си три далечни цивилизации, да не водят войните си в зоната на тази звездна система, да не приближават със техните войни тези миролюбиви планети.
     *
     Късно вечерта Алекс и неговия Екип Алфа, включващ десет души, освен него самия, се бяха събрали в каютата на първите петима и се черпеха със джин- тоник и салата от осолени лимони, всичко произведено на борда на кораба, със материали от бордовата оранжерия. Алекс както обикновено продължаваше да се топли със чай, загънат в одеало.
     2.
     Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44. Вторият кораб- Ford патрулираше в дясно от Nissan, отдалечени на 400 км. дистанция. Алекс зъзнеше от студ, заради своя грип, който отново го тормозеше. Топлеше се загънат в одеало и със билков чай. Беше тъжен в тези часове, без да може да определи произхода на това си настроение. Навън вилнееше буря, без особена опасност за двата кораба. Алекс запали цигара по някое време и се загледа навън. Той се чудеше да не би да се е отчаял, те такива мисли му се завъртаха из ума.
     Наближаваше вечерта, а Алекс се беше стоплил до някъде, беше си взел чаша кафе и преглеждаше новините, особено от четирите града, където имаше снежно бедствие. По всичко си личеше, че предстои сурова, извънземна зима. Земните градове бяха така построени, че през подземията можеше да се отиде навсякъде. Всъщност наземните улици и пътища бяха по- удобни и хората по принцип се радваха на въздуха, на свободата си и на гледката. По време на бедствието всички капандури на прозорци и врати бяха спуснати.
     Със началото на вечерта Алекс запали цигара и си взе още кафе. Той имаше да умува по няколко теми, които си беше набелязал от предишните дни. За момента се беше стоплил добре и продължаваше да се топли в одеалото и със чай или кафе. Двата кораба, тази вечер и през идещата нощ, щяха да продължават патрулирането, без да се приземяват никъде, ако не се налага. На борда на Nissan будуваха 60 души. Във уютната каюта на петимата, светеше меко, барово осветление, беше умерено топло и със приток на свеж въздух. Палма и Ким бяха в кухненския блок на каютата и приготвяха топла храна за вечерта и нощта. Аш и Милена разговаряха с дежурните, осведомявайки се за това- как върви полета и патрулирането. В тези часове пристигаха и съобщения със пакети от новини. Алекс скоро щеше да се занимае със тях. Снежното бедствие беше засегнало и още два от градовете на земляните. Бедата не беше толкова голяма, но разрешаваха полети само на космическите кораби, а това проваляше плановете на мнозина, както и търговските операции и снабдяването на някои от важните доставки по градовете. Някои от заводите пък не можеха да подновят работата си, заради снежните аномалии.

       ( край на Откъс № 52.)