Откъс № 53. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 53. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта Алекс се беше усамотил сам със себе си в спалния си бокс, където освен койката имаше и две кресла със малка маса, също така баня- тоалетна. Чувстваше се безкрайно изморен, а гледаше да свърши още нещо в повече, преди да почива. Той предупреди хората си, че до сутринта няма да е на линия, за да не разчитат през това време на него. Той си пусна тиха музика и запали цигара. Искаше да си събере мислите, за да осмисли нещата в живота си и в службата, преди да продължи всичко това нататък. Докато проверяваше двете си раници- задължителната и допълнителната, той подреди вещите си в тях особено грижливо, а сетне се захвана да проверява запасите си в шкафа за храна и напитки, бутилките си с кислород и горивото за своята автономна, спасителна капсула, каквото представляваше почивния бокс. При катастрофа на кораба, тези капсули- почивните боксове, можеха да се приземяват и приводняват самостоятелно. От личните запаси зависеше, дали ще се оцелее до пристигането на спасителите…
     2.
     Започваше вечерта на другия ден, когато Nissan се приземи на площадка до град № 11. Вторият кораб щеше да пристигне около два часа по- късно. Алекс и Палма пушеха по цигара и наблюдаваха екрана на стената, за да видят кои от екипите на кораба ще ходят до града. Други екипи пък излизаха навън за да заредят кораба с гориво, провизии, вода, а въздух се помпеше от атмосферата на планетата, почти постоянно, когато имаше нужда. Трети от екипите отидоха да огледат корпуса на кораба, от външната му страна. Някои елементи бяха дали сигнали за пукнатини на няколко от външните панели, а те се заваряваха допълнително, занитваха се и се добавяха болтове. Материята им беше от извънземен произход, обработени подходящо. Такава руда беше открита и на тази планета. До самостоятелно добиване на подобен здрав материал, за външните панели на корабите, оставаше само малко време. До момента се бяха снабдявали с подобно "желязо" във извънземието, от различните междинни станции и от пазарищата по планетите.
     *
     По- късно вечерта Алекс и Палма слязоха пред кораба, където все още екипи разчистваха дебел слой сняг, за да могат да идат до града, през подземните коридори. Корабът щеше да се зарежда с гориво, вода и провизии няколко часа по- нататък. Затрудненията бяха от липсата на разчистени пътища около тази база- Източната крепост на града.
     3.
     Следобедът отиваше към вечерта на другия ден, когато Алекс и Палма закусиха, а сетне запалиха по цигара, седнали зад пултовете си. Двата кораба все още стояха край град № 11, на площадките към Източната крепост на града, база на военните. На борда на Nissan будуваха 60 души. Навън нямаше нито един човек от екипажа. Командир Йон все още не беше дал час за отлитане, а това можеше да бъде по всяко време, или пък чак на другата сутрин. Алекс се намираше в добра форма в този ден. Той опитваше да свърши повечето си работа, за по- малко време, за да се усамоти за размисъл. Палма обаче имаше намерение да не го оставя да се усамотява в бокса си. Ким също имаше някакви намерения за вечерта. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше по темата за оцеляването, във връзка със учебника, справочника и помощника по темата, които пишеше и правеше, за да бъдат размножени и да стигнат до всеки землянин. В извънземието се оцеляваше трудно, а понякога само добър съвет можеше да спаси човек или група хора. Съветникът по оцеляване беше ръчен компютър, който идеше до всеки землянин, за да му помага за оцеляването му, когато се наложи, заради бедствия, войни или апокалипсис. Алекс не работеше само по тази тема. Освен неговите екипи, по темата работеха много от мъдреците и стратезите на AFJ. Резултатът беше този ръчен компютър- съветник.

       ( край на Откъс № 53.)