Откъс № 54. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 54. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Започваше вечерта на другия ден, а двата кораба все още стояха на площадки в базата до град № 11, а това беше Източната крепост. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс, слушаха музика, къпаха се, пак слушаха музика и се стегнаха в чисти униформи. Алекс си припомняше в тези часове разни моменти и неща от миналото си, както и от предишните си 600 и повече, животи. От тези свои предишни животи, често във извънземието, той знаеше страшно много неща, а имаше възможност всичко да си припомня, точно каквото му трябва за деня. Този богат личен архив със знания и спомени му помагаше непрекъснато. Алекс често ровеше и из архивите си, както и във архивите на кораба Nissan. Това бяха безценни архиви, където той разбираше страшно много неща, за живота, за Вселената, за себе си, за другите хора, за извънземието. Посветен на научната си дейност в помощ на земляните, където и да се намират те, той имаше сериозна роля във оцеляването на земните цивилизации. До известна степен, Алекс се явяваше като своеобразен "лоцман във Времето", а именно тези времена, около 7016- та земна година. Във същото време той беше най- опитния "лоцман" именно във тези времена, във това настояще. Тежката му роля във съдбините на цивилизациите от Земята, той поемаше огромна отговорност пред тези цивилизации, задължен да не прави грешки, или поне да не са тежки грешки. Друго, което Алекс знаеше до известна степен само, беше неговото често телепортиране, за което знаеше съвсем малко. Той неразбираше защо е необходимо това, поне за момента незнаеше защо е така. Усещането, че става дума за много сериозни неща, го караше да се доверява на операторите по телепортациите, въпреки неудобставата от това и болките си при тежки и неуспешни телепортации. Беше свикнал на тези телепортации, а индикаторите на часовниците му показваха, че го прехвърлят няколко пъти във седмицата, а го връщат почти само със час- два, почти веднага обратно, но всъщност "Там", той биваше поне десет часа, а често повече и то без да помни това, нито какво е имало "Там". Загадката беше сериозна, а Алекс предполагаше, че гостува така на по- висши сили и цивилизации, където нещо се случва, а сетне му се изтрива от паметта.
     *
     По- късно във вечерта Алекс и Палма седяха по пултовете си в каютата и умуваха над някои теми. Двата кораба нямаше да излитат скоро, поне така казваха дежурните, които командир Йон обикновено инструктираше два пъти на денонощие. Алекс запали цигара и се загледа навън през люка, вляво от себе си. Навън валеше дъжд, а в едната посока облаците се огряваха от Зелената луна. Беше едно вълшебно време, когато човек се замечтаваше неусетно и искаше да бъде със най- добрите си приятели и най- близките си хора. Из кораба екипажа имаше свободни часове, но все пак спяха 50 души- за нощните дежурства на кораба Nissan. Двата кораба на практика си бяха свършили работата тук, но все още нямаше заповед за започване на патрулен полет. Казваха, че адмирал Пайк и адмирал Буун, все още не били решили, какво ще се прави. Междурвеменно пристигаха новини от всички места, където живееха  земляни. За момента всичко биваше нормално.
     Още по- късно вечерта Палма и Алекс бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на хубавия, свеж въздух, ухаещ на сняг. Двата тук се черпеха с джин- тоник и наблюдаваха навън. Бяха отворили само едно от малките прозорчета, за добив на въздух. Вятъра не позволяваше да бъде отворен по- голям прозорец. Скоро при тях излязоха също Ким, Аш и Милена. Докато петимата се черпеха с джин- тоник, Алекс преглеждаше двата си часовника, от които единия имаше програмата за оцеляването. Той изпитваше всеки ден програмата със евентуални условия, а тя даваше съвети и планове за оцеляване. В този малък компютър беше събрана огромна по обем мъдрост и опит на цивилизации, при състояние на оцеляване. Всички изпитания на програмата даваха добри резултати, дори когато я тестваха на голям компютър. До момента часовникът- компютър, съветник при оцеляване беше доставен на 500,000 земляни, а броят нарастваше със всеки изминал ден.
     Алекс запали нова цигара, докато слушаше последни новини. За момента беше спокойно. Снежното бедствие беше посрещнато без съществени проблеми.

       ( край на Откъс № 54.)