Откъс № 55. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 55. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     На следващич ден, малко след обяда, корабът Nissan отлетя от град № 11. Докато плавно набираха височина, Алекс и Палма се черпеха с кафе и наблюдаваха параметрите на полета, който започваше нормално. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Навън вилнееше буря, беше мокро и сурово. На борда на кораба будуваха 60 души по дежурства и постове. Във каютата на петимата беше топло и уютно, със мека светлина. Аш и Милена тъкмо подготвяха топла храна за близо 24 часа напред, за петимата тук в тяхната каюта. От двете страни на общата дневна на каютата бяха разположени сравнително малки почивни боксове за всеки един от петимата. Боксовете можеха да се изолират и отцепват от общата част на каютата. В боксовете имаше по две койки, масичка с две кресла, също баня- тоалетна. Около масичката имаше шкаф за запасите на всеки от тях. Тези запаси включваха бутилки кислород, вода, провизии, гориво и боеприпаси. Всеки от командосите- астронавти имаше една задължителна при излизане навън раница и втора- незадължителна със техните лични и ценни вещи. Задължителната раница съдържаше вещи със специално, тройно и повече приложения, важни за оцеляването на съвсем чуждо място и лоши обстоятелства. При напускане на кораба беше задължително: със униформа, шлем, оръжия и раница. Това беше важно за оцеляването на всеки един от екипажа.
      Навън беше мрачно, а Алекс застана до предния люк и заби погледа си напред, замислен за последните проблеми тук, както и въобще- проблемите на земляните, като цивилизация. Патрулирането на двата кораба започваше нормално, а желаещи нашественици не се наблюдаваха да пристигат. Спокойно беше и долу по земните градове.
     По- късно във следобеда Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, със допълнителна задача- да огледат корпуса отвътре за повреди. По коридорите и асансьорите на кораба нямаше голямо движение. Патрулите от вътрешната охрана, роботите зареждащи хладилниците със най- новата реколта от оранжерията, рибарника и развъдната ферма, както и хигиенизиращите роботи. Корпусът на кораба, погледнат от вътрешната страна, нямаше сериозни повреди. Някои от люковете бяха напукани и трябваше да бъдат подменени със нови. Двамата се спряха чак във столовата, където вече имаше към 40 души.
     Докато хапваха от менюто на столовата, със по една халба бира, двамата погледнаха какво става наоколо. Техните колеги и приятели също хапваха, а някои двойки просто се черпеха със алкохол. На излизане от столовата Алекс погледна към оранжерията, на другата страна. Там имаше няколко души, както и роботите, които държаха оранжерията в добро състояние. Отмениха си идеята да влизат там, а тръгнаха обратно към каютата на петимата.
     2.
     Късно вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Те седяха около малката масичка и се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони. Тук всеки момент щеше да пристигне и Ким, която имаше да довършва нещо на пулта си. Звучеше тиха музика от далечни и по- добри времена. Алекс запали цигара и се загледа във Палма. Не помнеха добре от кога са заедно тримата, по принцип. Бяха изминали близо 20 години… Алекс се замисли дълбоко. Той не даваше мацките си, заради още по- нови, за нищо на света. Неговият пръв приятел Аш започваше да върви по същата логика, след години наред, дето беше имал стотици мацки…
     Скоро пристигна и Ким. Бяха решили да си отпочинат добре от напрежението, тримата заедно. Корабът в тези часове летеше на 12 км. височина, плувайки като дирижабъл и носен от ветровете на Orixon 44. След него на около час път се движеше и кораба Ford. За момента беше спокойно, нямаше желаещи нашественици, приближаващи планетата. На борда на Nissan будуваха 50 души, а останалите спяха и почиваха, след изтощителен ден. Командир Йон се беше събудил след близо 24 часа сън, за да поеме кораба. Междувременно пристигаха новини в кратки сгъстени текстови пакети. Алекс не удържа на любопитството да ги прегледа. Докато правеше това, Палма накълца още лимони за салатката и сипа още по чашка джин. Идеше нощта, а тук нощите бяха много много дълги и трудни…

       ( край на Откъс № 55.)