Откъс № 56. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 56. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във следобеда на другия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс и другите четирима седяха по пултовете и работеха по разните си задачи, а самия той запали цигара и заби поглед във оперативния екран. Патрулирането вървеше нормално. От сутринтта на планетата бяха пристигнали 12 кораба, някои от родната планета Земята, носещи хиляди нови заселници- земляни, а други от корабите бяха търговски, занесли до чужди планети стоки, произведени на тази планета Orixon 44. Те не се връщаха празни, а със стоки от там, както и валута от звездната система Orixon.
     Към средата на следобеда Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Времето беше променливо, на места валеше сняг или дъжд. Забил погледа си напред и надолу към планетата, Алекс се беше замислил по някои неща от предишните си животи. Той си спомняше добре подобни неща от преди. Успяваше да изрови от древната си памет, всякакви мъдри и полезни мисли дори знания. Много от спомените бяха емоционално обвързани със други светове, със други жени и приятели. Разбира се най- често той се беше раждал на Земята или просто землянин, по земните градове из космоса. Неговите повече от 600 предишни животи предполагаха, че е имал страшно много родители и деца, страшно много жени и приятели. Алекс беше бил и един от най- старите динозаври на Земята. Според спомените му, земляните- хора, някога много отдавна бяха живели на Земята, като самите динозаври. Тази теория на Алекс беше доказана научно, чрез ДНК на динозаврите  и мнозина вярваха, че това е вярно. Да това беше вярно и не само това- често земляните биваха принудени, да се раждат като различните животни от земната природа, просто за наказания от Бога.
     Към края на този следобед Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се събраха около кръглата маса в каютата си, за да се черпят с джин тоник и салатка от осолени лимони, докато умуват по последните теми от ежедневието. Алекс слушаше разсеяно разговорите, докато си подреждаше нещата из двата ръчни компютри- часовници и из по- големия лаптоп.
    По- късно на прага на вечерта Алекс реши да добави една програма към часовниците си и се занима да я направи. Това щеше да му отнеме време, но колко точно не се знаеше. Той искаше да разбере, защо го телепортират няколко пъти в седмицата, а той няма спомени за това, какво е ставало "там", на другото място. Затова щеше да вмъкне специална, шпионска програма във часовниците си. Слобявайки елементи от други свои програми, Алекс обмисляше как точно програмата да работи така, че да обсяни странните телепортации с него. Въпреки затрудненията, той знаеше точно как да направи тази шпионска програма, но му беше нужно време, за да запише логиката по нея. От кораба и кръстосвача New York никой нямаше понятие- къде и защо го телепортират. Явлението вече беше забезлязано няколко пъти и документирано веднъж със "изчезване" на Алекс от кораба и завръщането му обратно само след три часа.
     Във вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Слушаха музика и си подреждаха мислите. Ким щеше да пристигне при тях всеки момент, за да си говорят тримата, да похапнат и да си починат. Койки имаше достатъчно, както и три места около малката маса. Алекс беше тъжен в тези часове. Беше се сетил за баща си, който заболя и почина преди години, на борда на този кораб. Тук се пазеше неговата урна с праха му, а Алекс ходеше в специалното помещение, всеки път, когато търсеше контакт с него. Тъгата по баща му, както и мрачни мисли тази вечер му попречиха да бъде добра компания, но Палма и Ким просто си пуснаха филм и се загледаха към екрана, хрупайки солети. Докато беше натъжен и поглеждаше към древния филм на екрана, Алекс постепенно се разсея от тъгата и се успокои. Винаги му тежеше липсата на неговия баща, а това понякога биваше тежко. Той поговори с майка си по радиотелефона, а тя беше тук на борда на кораба и се занимаваше заедно със шамана Джи, за направата на билки и лекове срещу всякакви болести. Те пазеха и лекарства, известни на Земята, но произведени тук от тях. Алекс въздъхна тежко и гаврътна юнашка глътка джин. Поне майчицата му беше тук и в добро здраве, както и трите му най- големи деца…

       ( край на Откъс № 56.)