Откъс № 57. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 57. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта корабът Nissan пристигна до град № 22. Приземи се плавно на една площадка за кораби, до Северната крепост на града. Алекс и неговите четирима приятели бяха долу на единия вход на кораба, минути по- късно. Там беше мокро и влажно със около +5.0' С, температура. От някаква клапа на кораба свистеше пара, а някакъв дизелов агрегат бълваше дим. Двигателите пареха и скърцаха все още, а огъня по соплата не беше угаснал. Алекс запали цигара, кимна на момчетата, дошли да пазят този вход и се занима да обикалят кораба, за да видят състоянието му. Площадката беше чиста от снега, а в това време валеше дъжд. От базата- крепост излязоха хората, които щяха да гостуват на кораба Nissan, а това бяха пет двойки. Други екипи щяха да зареждат трюмовете със гориво, вода и провизии. Алекс и другите четирима вървяха около кораба и сканираха корпуса и машините му. Всичко изглеждаше добре, но тук- там имаше и дребни повреди, които роботите започваха да оправят.
    2.
    Беше на другия ден, във следобеда, а двата кораба все още стояха на площадките край Северната крепост на град № 22. За момента не се очертаваше скорошно отлитане. На борда на кораба Nissan будуваха 80 души, а три екипа бяха на гости на града. Алекс и неговите другари бяха във каютата си и действаха по разлините задачи. Алекс запали цигара и се загледа навън. Това беше един сив и студен ден. Той напредваше по направата на шпионска програма за своите ръчни часовници. Искаше да разбере къде го телепортират и защо няма спомени за това- къде го телепортират и какво се случва "там". Как ще действа програмата, Алекс знаеше и беше измислил напълно. Това отнемаше много от времето му в тези времена, без да забравя и другите си теми за размисъл. Неговите два екипа, предимно със умуване се занимаваха, а бяха най- добрите и най- опитните на този кораб. Обикновено екипите се състояха от 10 и повече души, към 5 двойки, мъже и жени. Това бяха екипите Алфа и Бета. Използваха ги обикновено, когато нещата се объркат сериозно. Алекс обикновено ги държеше в готовност за намеса, в каквото и да става дума. Знаеха да управялват и хеликоптерите Honda и Mazda, най- новите снабдени със "Машини на Времето". Тези хеликоптери можеха да отидат навсякъде из Времето…
     Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата. От сивия ден се започваше тъмна вечер. Двамата се почерпиха с джин- тоник и се загледаха навън. Нищо не говореше , че нататък има голям град на земляните. Всичко изглеждаше като планина. Така бяха маскирани и корабите на този град. А тази крепост- Северната, беше замаскирана още по-  сложно. Градовете имаха не по- малко от четири крепости- бази на AFJ. Такава маскировка беше предвидена, за да не могат евентуални нашественици, да открият координатите на земните градове, тук на Orixon 44. Опасности от нашественици имаше винаги.
     Изведнъж нещо прищрака по часовниците на Алекс. Той погледна замислен екраните им, отпи глътка джин и запали цигара.
     -Какво става, Алекс?- попита го Палма.
     -Още не съм сигурен.- каза той.- Трябва да ида на пулта си…
      Палма нищо не каза след това, а докато отиваха по пултовете си, Алекс обяви тревога, чрез бутон на часовника си. Все още никой нищо не знаеше, за какво става дума, дори Алекс…
     3.
     Към планетата летеше нещо огромно и бързо. Все още неможеха да разберат какъв е обекта. Кръстиха го "Обект Х1" и застинаха от напрежение, защото обекта можеше да бъде взривен от ракетите на планетата, буквално веднага… Алекс опитваше по всякакъв начин да разбере, какъв е обекта, както и да осъществи радио- контакт със него, ако там има някого. В същото време се задействаха и кръстосвачите охраняващи планетата Orixon 44. Евакуацията на градове във потенциален риск, щеше да започне скоро, ако този обект беше метеорит или кораб на нашественици. Адмирал Пайк и адмирал Буун поеха Командването на AFJ, но самите те още нищо не казваха по въпроса. Времето вървеше страшно бавно, а "Обект Х1" можеше да блъсне планетата, във порядъка на десетина дни…
     Алекс запали цигара, дълбоко замислен. За момента той самия не изпитваше паника, а двата кораба вече отлитаха нагоре…
       ( край на Откъс № 57.)