Откъс № 60. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 60. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Няколко дни по- късно обявената тревога на планетата Orixon 44 вече беше отменена- обектът х1 отминаваше вероятната точка, където все още имаше опасност за планетата. Този метеорит щеше да се следи чак докато напусне пределите на звездната система Orixon, тъй като можеше да застраши някоя друга планета по пътя си. Започваше бордовата вечер на кораба Nissan. Алекс и Аш пушеха цигари, изправени пред оперативния екран. Двата кораба летяха към кръстосвача New York, за обичайната си среща с екипажите там, от които избраници щяха да се преместят по корабите, за да бъдат смъкнати по- късно до планетата по различни причини. Алекс страдаше от зъбобол в тези часове, както и от грип. Това не му пречеше да бъде на линия и да следи как вървят нещата с двата кораба, както и долу на планетата Orixon 44. За момента не се очертаваше да се лети със кръстосвача до съседните планети, а това радваше екипажите. Престоя им на планетата тук, за тях беше като пролетна ваканция. Бяха забравили дългите полети със висока скорост из космоса, но завинаги бяха в готовност да тръгнат отново на дълъг път, ако ги изпратят.
     Вечерта напредваше, а Алекс се беше загънал в одеало зад пулта си и работеше по проблемите, без да забравя да преглежда и пресните новини. Вторият кораб- Ford беше някъде наблизо, на около час по- назад. Екипажът на Nissan имаше в тези часове няколко свободни часа за общуване и вечеря. Сетне активни щяха да останат само дежурните.
     2.
     Към края на бордовия следобед на следващия ден, двата кораба се скачиха със кръстосвача, по своите места в неговия корпус. Алекс пушеше цигара с кафе, докато проверяваше кодовете на кръстосвача, преди да отворят междинните ръкави между кръстосвача и двата кораба. Със това всичко беше наред и можеше да се отвори за преминаване. Адмирал Буун отдавна не беше идвал във кръстосвача, а там командваше през това време адмирал Пиркс. По това време двамата разговаряха в единия ръкав на топлата връзка между Nissan и кръстосвача.
    Бордовата вечер беше започнала, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс, а Ким щеше да пристигне там всеки момент. Смятаха да си подредят мислите и нещата по компютрите и другите неща по раниците и униформите си. Алекс мислеше да провери запасите от вода, кислород, провизии, гориво и боеприпаси. Това беше вечерта, когато тримата тръгваха по още по- нов път, осмисляйки за пореден път живота си, службата си и новите обстоятелства. Алекс се намираше в добро здраве, след като получи добри лекове от шамана Джи- лечителят във кораба Nissan. Докато тримата се занимаваха в бокса на Алекс, Аш и Милена пък приготвяха топла храна за вечерта и нощта, за петимата. То беше още рано, но никой незнаеше със сигурност кога петимата ще спят, по принцип. До голяма степен те сами определяха времето си за работа, почивка и сън. Това правеха през цялото време двата екипа на Алекс- Алфа и Бета, състоящи се от по десетина души, това бяха най- добрите и опитни агенти, на борда на кораба. Алекс запали цигара и се замисли над компютъра си и ръчните часовници. Той опитваше да помисли по темите напоследък, както и шпионската си програмка, с която смяташе да разгадае къде го телепортират понякога, и защо няма спомени от другата спирка- "Там".
     Вечерта напредваше, а Алекс и двете му мацки се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони, докато обсъждаха със какви запаси разполагат екипите Алфа и Бета. Тези боксове за почивка можеха да се изолират от каютата, можеха също да се отделят от кораба, ако предстои катастрофа и самостоятелно да се приземяват или приводняват, като своеобразни катапулти. В подобен случай оцеляването на двата екипа щеше да зависи, дали ще имат достатъчни запаси, докато дойдат спасители да ги приберат от там, където и да е това. Плановете за оцеляването на екипажа при непредвидени обстоятелства или катастрофа на кораба, бяха много сериозно обмислени още по време на проектирането на кораба, обмислени внимателно и при построяването на кораба. Това можеше да е много важно за оцеляването на самата земна цивилизация…

       ( край на Откъс № 60.)