Откъс № 61. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 61. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта напредваше, а Алекс имаше трудната задача, да провери дали до момента при телепортациите му, програмката е направила нещо полезно, за да разбере къде го телепортират три пъти в седмицата и защо няма спомени от това. За целта трябваше да прерови паметта на часовниците си, а той това и направи. За съжаление програмата само беше отбелязала часа на взимането и часа на връщането обратно, а между това се губеха едни 15 часа, докато на борда бяха изминали едва три часа. Алекс озадачен отново за пореден път от това явление, залагаше нови и нови идеи, за да разбере къде, защо го телепортират и защо няма спомени от това. Беше решил да разгадае загадката задължително.
     По- късно вечерта на борда на кораба Nissan будуваха само 50 души. Контактите бяха оставени за сутринта. На кръстосвача New York имаше още 600 души, част от които щяха да пътуват по- късно със корабите, обратно към Orixon 44 за награда или по други причини. Това бяха общо 100 човека, като половината щяха да бъдат със Nissan, а другата пловина със Ford. Кръстосвача разполагаше и със други летящи машини, но те бяха предимно за военни цели.
     Алекс запали цигара, докато изпробваше сигнализацията за неидентифицирани телепортации. Нямаше никакво желание това изтриване на неговата памет да продължава. Той искаше всичко да разгадае. За съжаление от неговите хора, точно никой нямаше понятие от тази тема. В този момент Алекс се ужаси- ами ако телепротират и други хора от кораба, по същия начин? Добре, но кой и защо, а защо паметта се изтриваше сетне? Приятелско или вражеско беше това неидентифицирано телепортиране?...
     2.
     Във следобеда на другия ден корабът Nissan напусна кръстосвача, след като му бяха прехвърлили вода, въздух, провизии, гориво и различни стоки. Тук Nissan беше изпълнил задълженията си, а на път към планетата, на борда си носеше 50 отпускари, които щяха да бъдат оставени във град № 1 и неговите военни бази. Вторият кораб- Ford също беше прехвърлил час от товарите си за кръстосвача и след взимането на другите 50 души- отпускари, той се движеше на половин час след Nissan.
     Алекс беше натъжен и ровеше из спомените си, търсейки обяснението на тъгата си. Той запали цигара, погледна към Палма, стояща до него пред предния люк на каютата и се замисли. Корабът летеше  към планетата, където щяха да пристигнат след няколко дни. Следобедът приближаваше към вечерта, когато Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Хората от екипажите на кръстосвача до голяма степен се разхождаха и те по коридорите и асансьорите на Nissan. Те бяха настанени в резервно помещение със условия за удобството им. Сред тях имаше такива, които слизаха на планетата за медицински прегледи, други от тях- за да се видят със роднини и приятели, а някои слизаха за да гостуват на град № 1, като малцина изобщо напускаха кръстосвача New York. Алекс и Палма познаваха бегло някои от тези хора. Като стигнаха до столовата, там вече бяха към 40 души, които се черпеха и похапваха. От тях само десетина бяха от екипажа на Nissan. Тук Алекс и Палма си купиха някои хранителни пакети и напитки за попълване на запасите в каютата, изпиха по една халба бира със мезе, а сетне побързаха да се прибират в каютата, както бяха свикнали по принцип.
     3.
     Във края на следобеда в каютата на петимата другари се бяха събрали целия екип Алфа, в момента той се състоеше от Алекс и още десет души. Това беше среща за почерпка, а също за да обсъдят помежду си моментното положение на нещата долу на планетата Orixon 44. За сега там се строяха градове само на единия от континентите. Беше далеко времето, когато това щеше да се случва и на втори континент. За втората подходяща за заселване планета, открита на шест месеца по- нататък, скоро нямаше да има заселване, поради липсата на ресурси и желаещи хора…
     Алекс запали цигара отпи юнашка глътка джин с тоник и погледна часовниците си. Индикаторът за неидентифицирани телепортации показваше, че преди около час се е завърнал на борда на кораба Nissan. Той беше свикнал с тези неща, както и със липсата на спомени от това…

       ( край на Откъс № 61.)