Откъс № 62. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 62. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Тъкмо вървеше бордовата вечер на борда на кораба Nissan. Курсът към Orixon 44 се пазеше стабилно. Откакто напуснаха своя кръстосвач, Алекс беше впил умен поглед в екрана пред себе си и неможеше да разбере, защо се случват едни подобни нещица. Той въздъхна тежко, запали цигара и се изправи за да поразкърши тялото си в кратки разходки. Такова място беше предвидено в общата каюта на петимата. Неможеше Алекс да проумее какъв е този студ, напоследък, но май пак му се обаждаше грипа отново, така да се каже, по това точно време от годината и в тези конкретно часове, всъщност...
    2.
    Вечерта на следващия ден кораба Nissan се спускаше към планетата Orixon 44. Алекс и Палма се занимаваха отново със пресните новини, както и със неговата шпионската програмка, която трябваше да засече, къде го телепортират и защо нищо не помни от това. Алекс запали цигара и започна нещо да драска по листите хартия пред себе си. Той опитваше нова хитрост за своята шпионска програмка, този път може би щеше да успее. Неидентифицираното негово телепортиране, два- три пъти на седмицата, създаваше сериозна загадка пред него. Други не по- малко въпроси, теми и проблеми също занимаваха Алекс и неговите хора. Те бяха хората, които често умуваха за какво ли не, изготвяйки стратегии и планове срещу проблемите, както също и за бъдещото развитие на Orixon 44.
     По- късно вечерта кораба Nissan успя да се свърже по радиото със планетата, чрез нейните сателити на висока орбита. Там нещата вървяха нормално. Вторият кораб приближаваше също планетата, изоставащ на около един час време. Алекс беше изморен този път, беше имал труден ден със много тичане насам- натам. В каютата на петимата беше топло и уютно, със мека и слаба светлина, звучеше хубава музика. До него седеше Палма и хапваше шоколадови вафли. Ким подреждаше нещата  в раниците си, а Аш и Милена приготвяха топла храна за тази вечер и за нощта. Тук нощите биваха отчайващо дълги и трудни, а ако нямаше  приготвено нещо за хапване, това беше вече ужас…
     *
     Вечерта напредваше, когато Nissan достигна на дистанция 200 км. от планетата. Спускането щеше да продължи поне денонощие напред. Командир Йон вдигна най- опитните си пилоти и дежурни, преди да остави кораба в ръцете им и да се оттегли да поспи. Адмирал Буун беше казал и него да не безпокоят, освен ако е нещо важно. Временно командването на кораба оставаше в ръцете на Алекс и двата му екипа, около 20 души. Разбира се имаше си пилоти и дежурни, както и постове по някои избрани места из кораба. Алекс възприемаше управлението на кораба и екипажа, като дребна грижа. Той даде инструкции на екипажа, също и на двата си екипа, запаси се с енергия за дългата нощ, в която оставаше буден и запали цигара. С него щяха да останат също Палма, Ким, Аш и Милена. Беше намислил да се занимава тази нощ през цялото време, за да устои на жаждата за сън. До момента той беше спал доста време, а това му помагаше да остане буден. Всъщност сега самото полунощ беше още далеко, а до сутринта щеше да мине цяла вечност, така да се каже. Смяташе да контролира строго спускането към планетата и да прави проверки на пилоти и дежурни поне на всеки кръгъл час. Това беше заръчал и на стражата на кораба.
     Още по- късно вечерта Алекс и Палма надникнаха в дежурната каюта, за да проверят как вървят нещата. Нощната смяна застъпваше във полунощ. Сетне провериха и пилотите, това бяха Джими и Джони, които щяха да пилотират кораба, чак до кацането им в град № 1, както беше според плана. Двамата пилоти бяха най- добрите сред пилотите на кораба. Алекс отново си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и се настрои за командване, седнал удобно зад пулта си. Тук рядко се командваше със лични срещи из кораба. Като за начало Алекс си пусна в слушалките общата радиочестота на Nissan. По този канал се разбираше именно- как вървят нещата. На екрана пред него можеше да се контролира целия кораб и целия екипаж. Аш също се готвеше за дългата нощ, макар дори полунощ да беше надалеко. Момичетата харесваха нощните дежурства и се бяха нагиздили за продължително будуване…

       ( край на Откъс № 62.)