Откъс № 63. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 63. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Във следобеда на другия ден кораба Nissan пристигна и се приземи край град № 1, във неговата Източна крепост- база на военните. Алекс и неговия екип си бяха поспали и станаха по някое време отново. Кога да се спи, кога да се будува, по корабите беше сложен проблем. Някои се притесняваха да спят, примерно при приближаващо приземяване… Самият Алекс два пъти беше издържал без сън по седем денонощия, но нямаше никакво желание това да се случва отново. Той забелязваше аномалии, дори ако опита второ денонощие да не спи. Щом се разсъни достатъчно и се наплиска с вода от чешмата, Алекс погледна ситуацията. Не се забелязваха никакви сериозни проблеми, а тук бяха и двата кораба на кръстосвача New York. Екипажите се прощаваха със отпускарите, които щяха най- малко 30 дни да бъдат в този град. Из града течеше един мрачен и сив ден.
     Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата и вдигнаха едно от стъклата. Това беше дебело стъкло от специален материал, за да издържа в полет. Върху него се спускаше и блиндиран капак при високи скорости из космоса. Алекс беше тъжен, но и Палма не беше в добро настроение. Погледаха половин час гледката навън, подишаха свеж въздух, макар и извънземен и се прибраха обратно на топло. Освен, че беше много натъжен, Алекс страдаше и от грипа си, който беше уникален и не беше заразен. Току в топлата им каюта, той изведнъж изпитваше болезнен студ. Това явление никой тук неможеше да обясни. Той се загъна с дебело одеало и си поднови заниманията. От известно време отново му пищеше остро и силно, нещо в главата. Това го вбесяваше, а нито можеше да си го обясни, нито да го преустанови. Това явление се беше загубило известно време, но ето започваше се пак отново. Мина му една много абстрактна и лоша мисъл през ума, но той побърза да я отхвърли. Ставаше дума, че това пищене със висока честота можеше  да е знак, че някой търси помощ, някъде из космоса. Ако това беше така, то пищенето не носеше никаква информация, нито за координати, нито за дистанция, нито за годината, когато е това събитие. А как тогава да помогне самия той? А можеше в беда  да са негови близки или приятели…
      *
      Вечерта напредваше, а времето не беше добро, снежна виелица със силен вятър. Земляните гледаха да се приберат навреме по квартирите си, да се стоплят добре и да хапнат, преди сън. Като за капак на всичко тук се вихреше и престъпност, явление тръгнало от Земята, което неможеше да се изкорени по никакъв начин. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се загледа през люка отлявата си страна. Някъде там изгряваше Зелената луна на тази планета. Снегът трупаше дебели слоеве, до момента - четири метра по някои места. Навън имаше температури около  - 15' С.
      По- късно във вечерта Алекс успя да преодолее поредната вълна от студ, която го измъчваше, беше се стоплил по някакъв начин. Той остави одеалото при пулта си и се изправи пред предния люк на каютата. Гледката навън впечатляваше, но човек се чувстваше някак си безпомощен пред извънземните стихии. Още никой не знаеше в какви граници и мащаби климата тук можеше да бъде опасен. Някои от екипите на AFJ опитваха да определят границите и мащабите на климатичните зони на планетата тук- Orixon 44, но самите те незнаеха доколко данните им са правилни. Колкото до изминалите тук вече десетки години от началото на заселването на земляните на тази планета, то опита и статистиката за климатичните особености не бяха достатъчни. Между двата кораба и крепостта- база, бяха опънали подвижни ръкави- тунели, за да могат да отидат насам- натам свободно, но движение нямаше голямо. Екипажите бяха изморени, а в базата си имаха достатъчно проблеми, та камо ли да тръгнат по гости по корабите. Алекс прегледа новините. Всичко изглеждаше нормално, без особени сериозни проблеми. Тази вечер тук се беше приземил и още един кораб идващ от Земята, който беше превозил 2,000 души. За едни от новите заселници това беше евакуация от Земята, а за други- нов шанс за свобода… Алекс се замисли докато разглеждаше снимките от пристигналия кораб. Междувременно тези хора щяха да бъдат прегледани медицински, а сетне щяха да ги настанят по свободните квартири в града. Винаги строителите оставяха незаселени поне 5,000 квартири, именно за подобна цел.
       ( край на Откъс № 63.)