Откъс № 65. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 65. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към средата на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си  към град № 4. Алекс седеше зад пулта си и наблюдаваше как вървят нещата в кораба и със полета. Той запали цигара, докато наблюдаваше екрана, дълбоко замислен. До него седяха Палма и Ким, а Аш и Милена приготвяха топла храна за бъдещите 24 часа. В каютата беше топло и уютно, а Алекс малко сънен и разсеян се захвана със други проблеми, като първо щеше да прегледа новините за земляните в тази звездна система- Orixon.
     Следобедът напредваше, а корабите все още бяха далеко от град № 4. Алекс и Палма тъкмо опитваха да ремонтират един по- стар от роботите си, който беше изключил внезапно. Те внимаваха със роботите. Това беше опасна техника, а когато техника излезеше от контрол се случваха най- различни неприятности и бели. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, а полета вървеше нормално, при сравнително добро време, на височина 10 км. и със скорост около 200 км/ч. Вторият кораб- Ford беше по- назад със около два часа път. Внезапно започналата извънземна зима беше все още в началото си. Екипи от базите на AFJ обмисляха, как да вървят нещата при подобни атмосферни условия. Определено щеше да се наблегне на подземния транспорт на жителите- земляни. Някои заводи щяха да работят при променени условия. Това нямаше да обърка сериозно работите на земляните.
     Роботът, когото ремонтираха Алекс и Палма, скоро беше отново работещ. Точно този робот те използваха, да им доставя провизии от столовата и от други места из кораба. Това пък ставаше със една количка, която роботът напълваше и теглеше обратно до каютата на петимата приятели. За финансовата страна на това, имаше няколко варианта за разплащане. Разбира се имаше и някои съвсем безплатни провизии и други стоки, отпускани като резерв на командосите- астронавти. При сериозни проблеми беше възможно пазаруването и доставката, просто чрез записване по отворени сметки на хората.
     Наближаваше вечерта на борда на кораба Nissan, когато започнаха спускане към град № 4. Оттук щяха да заредят провизии и стоки за три града, където все още не бяха напълно решени проблемите и доставките.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan пристигна до град № 4. Няколко екипа и от базата и от кораба се занимаха да товарят кораба с провизии и стоки за трите други града. Това бяха градовете № 23, 24, 25. Алекс пушеше цигара и се топлеше зад пулта си, измръзнал и този път. Последния път когато беше спал, той не успя да се наспи. Затова чакаше с нетърпение да се оттегли и да поспи. От безсъниците се беше изморил, а така не беше в кой знае каква форма. Корабът щеше да лети нататък чак на другия ден, а това беше шанс за Алекс, да поспи добре. Настроението и на борда на кораба не беше добро. Предстоеше тежка зима, а тя едва започваше. Хората опитваха да са спокойни, изправени пред подобно бедствие. Тук всяка следваща зима биваше още по- трудна, а това явно се определяше от астрологията и траекториите на планетата и двете й луни.
      Вечерта напредваше, а в каютата на петимата беше топло и уютно във мека светлина и хубава музика. Алекс се беше постоплил добре, а преди следващата грипна криза, той си беше приготвил пълен чайник с билков чай и дебелото одеало. От половин час навън валеше силен и изобилен, извънземен сняг. Виелиците бързо трупаха дебела пелена от сняг, като покривката вече достигаше двадесет метра височина, след няколкото дни снеговалежи.
      В тези часове Алекс умуваше по въпроса за неговите странни телепортации, които искаше да разследва, за да разбере къде, при кого и защо телепортират, също така- защо му изтриват спомена за това. Специалната шпионска програмка за ръчния си компютър, която самичък пишеше, все още не беше дала резултати. Той я коригираше и тази вечер, надявайки се да научи това, което го интересуваше. По принцип телепортациите се наблюдаваха и контролираха от специални места чрез оператори и техника. Земляните също владееха телепортирането, но поради тежките инциденти с хора, това все по- рядко се практикуваше.
     Алекс се замисли дълбоко над съдбата си. Той си сипа джин с тоник и заби поглед към гледката от люка до себе си. В далечината въпреки снеговалежа идваше приказна и призрачна светлина от Синята луна.

       ( край на Откъс № 65.)