Откъс № 66. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 66. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше следобеда след няколко дни. Двата кораба пътуваха към град № 23. Един от градовете, където трябваше да доставят провизии и други стоки. Времето беше общо взето тихо, леко се сипеше ситен сняг над джунглата. Корабът Nissan се намираше на 3 км. височина и плавно се носеше на север. Това бяха неговите тежкотоварни възможности. Хората от трите града щяха да получат скоро провизии и други стоки, поне за около десетина дни. Вторият кораб- Ford летеше със около 150 км. по назад и следваше Nissan.
      В началото на вечерта корабът Nissan се спускаше за приземяване на площадките на Южната крепост на града, военна база. Разменените по радиото кодове между крепостта и кораба показваха, че и от двете страни всичко е нормално. Дежурните разговаряха с базата по време на приземяването. Когато по- късно Nissan застина върху колоните си на площадката край крепостта, екипите се насочиха към двата входа на кораба, а със тях близо двадесет робота. Товарите за града бяха тежки и обемисти, а разтоварването щеше да продължи около 5- 6 часа.
     Алекс и Палма пушеха по цигара с билков чай пред стъклените стени на терасата към каютата. Бяха отворили само едно малко прозорче, колкото да черпят свеж въздух. Навън температурите варираха около  -15' С, а снегът не спираше, макар и ситен. Пред кораба се появиха и екипи от базата. Започваше разтоварването на товарите от провизии и други стоки за града, въпреки виелицата, която принуди военните да бъдат със шлемове навън. Командир Йон даваше последни инструкции по въпроса за разтоварването на кораба, а нататък дежурните от кораба щяха да следят как върви работата. Докато си пушеше цигарата Алекс оглеждаше през дебелата стъклена стена на терасата. Тук нивото на снега достигаше вече 35 метра. Това беше по- високо дори от нивото на тази каюта, както кораба е застанал върху пилоните си за кацане. Разбира се около крепостта снегът беше изчистен добре. Транспортът на града ставаше напълно през подземните тунели, както беше предвидено да бъде при бедствия. Алекс въздъхна и извади от специален джоб на униформата си, плоската бутилка с джин, отпи глътка и погледна към Палма. Предполагаше се, че двата кораба ще бъдат няколко дни тук, преди да продължат към град № 24. Скоро до крепостта пристигна и кораба Ford спусна се меко над свободна площадка и се приземи там.
     Вечерта напредваше, а към града един след друг заминаваха през подземните тунели товарни камиони, натоварени с провизии и стоки. Това бяха нуждите на града за около десет дни напред. Този град имаше недовършени оранжерии и заводи за храна, заради което сам не можеше да си осигури прехраната, а заради снежните виелици нямаше друг начин за снабдяването му, освен чрез тежките космически кораби, като Nissan и Ford. Работеше по въпроса- тунели да свържат градовете помежду им, за транспорт. Да се направи това през джунглата щеше да е по- трудоемко, а освен това нямаше да върши работа през студените месеци.
     По- късно Алекс и Палма излязоха при единия вход на кораба, за да стъпят "на твърдо" по самата земя. Това зареждаше астронавтите със енергия. Те се спряха при охраната на входа, запалиха по още една цигара и се почерпиха с джин. Наблизо техните хора бяха запалили открит огън, за да се топлят по време на нощната стража. Там щяха да си пекат и месо, за хапване в дългата и предълга тукашна нощ. Разтоварването щеше да приключи чак на сутринта. Алекс надигна глава и погледна напред, където дебелите слоеве сняг не бяха почиствани. Това бяха направо хълмове от сняг. Крепостта се издигаше до към 40 м., като съвсем малко оставаше да бъде покрита със сняг. Това не беше никакъв проблем, прозорците й имаха блиндирани капандури.
     Късно вечерта петимата другари се бяха събрали край масата в каютата си, докато се черпеха с джин- тоник и салата осолени лимони от реколтата в оранжерията на кораба. Алекс беше разсеян тази вечер. Той тъкмо умуваше над проблемите около снежния ад, затиснал континента. Положението не беше чак толкова сериозно, просто снегът беше покрил наземните съоръжения на града. Това беше предвидено и не представляваше проблем. Просто земляните се чувстваха някак си- затрупани, а това усещане притесняваше някои от тях.
     Алекс заби поглед в оперативния екран. Тук не се забелязваше нищо обезпокоително.

       ( край на Откъс № 66.)