Откъс № 67. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 67. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Няколко дни по- късно корабът Nissan пътуваше към град № 24, поддържайки височина 1,000 метра и скорост около 100 км/ч. Алекс се занимаваше във средата на следобеда седнал зад пулта си, докато драскаше по лист хартия. Той умуваше около темите си за умуване, но предимно хвърляше по поглед към оперативния екран, за да разбере как върви полета и какво точно е положението из градовете на земляните, затиснати от сурова, извънземна зима, както и последните получени новини в кораба. Корабът използваше тежкотоварните си възможности, превозвайки провизии и други стоки за градовете № 24, 25.
      Във началото на вечерта Nissan навлезе във буря. Извън кораба беше ужасно време. Алекс беше тъжен в този ден. Снежното бедствие, затиснало населения континент на Orixon 44 и градовете на земляните, оказваше изключително негативен ефект върху неговото здраве и настроение. Алекс запали цигара замислен дълбоко. Разбира се, че беше трудно във извънземието. Алекс рядко пъти се сещаше, че това е точно така. Из кораба будуваха 70 души, като от тях дежурните по пилотирането бяха 20 души. Хората тук започваха да изпитват депресия от началото на тази люта, извънземна зима. Никой не се наемаше да гадае до какви степени и мащаби можеше да стигне бедствието. Алекс въздъхна и се изправи до предния люк на каютата. Навън беше тъмно и мрачно. Алекс изпадаше в мрачно настроение. Отчаяно се опитваше да се зарадва на нещо, каквото и да е то, но нещо не му се получаваше. Той не се сещаше почти за нищо, което да разведри мрачните му мисли и да прогони лошото настроение.
      Загънат в дебело одеало зад пулта си, Алекс се топлеше и със билков чай, докато се опитваше да разсъждава по темите си. Духа на земляните до голяма степен се беше сринал напоследък. Не беше добро настроението и на екипажа на Nissan. Зловещо мълчание и тишина се наблюдаваше из кораба и във ефира на радиостанциите му. Добрият стар другар на Алекс- Аш, в тези часове се занимаваше със една от своите идеи, свързани със преодоляването на снежното бедствие. Той разработваше план за специална подземна оранжерия, рибарник и ферма за дивеч, които да работят по подземията на градовете, на специална светлина и отопление. От проекта се интересуваха почти от всички тукашни градове. Това беше начин да се осигури собствена храна, дори по време на бедствия. Ким и Милена тъкмо приготвяха вкусна и топла храна за вечерта и дългата и предълга нощ, която предстоеше, а Палма хрупаше соленки и наблюдаваше пределно умно оперативния екран пред себе си.
     Град № 24 нямаше да бъде достигнат скоро, така че екипажите на двата кораба ги очакваше още една нощ във полет над континента. А корабът Ford летеше на около половин час след Nissan. Алекс се беше позатоплил както трябва, а със това глътка оптимизъм тръгна из главата му. Все пак бедствието не излизаше извън контрол. Тук подземните съоръжения и тунели на градовете, изиграваха важна роля.
     *
     Вечерта напредваше неусетно, когато дежурните на Nissan уловиха градски радиостанции и получиха пресни новини за обстановката по градовете на земляните, тук на Orixon 44. Картинката долу не беше чак толкова безнадеждна. Населението, предимно от земляни, се адаптираше към подземния си живот. Във охраната на планетата и на градовете на земляните по единствения заселен до момента континент, се бяха включили наземните специални части със своите кораби. Смяташе се, че положението се нормализира, след първоначалния шок от обилните снеговалежи. Във следобеда тук на Orixon 44 бяха пристигнали пет кораба със хиляди преселници от Земята. След като успяха да ги приемат във град № 17, в тези часове най- новите жители на Orixon 44 биваха преглеждани медицински, нахранвани и настанявани по техните нови домове в този град. Както обикновено стратезите се бяха погрижили да има достатъчна бройка нови домове, именно за използване при такива случаи.
     Алекс пушеше цигара, докато целия му екип- Алфа се бяха събрали в каютата, това бяха двайсетина души- най- добрия екип на борда на кораба. Те се черпеха с джин- тоник и осолени лимони, докато обсъждаха положението.

       ( край на Откъс № 67.)