Откъс № 76. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 76. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше следобеда на другия ден. Двата кораба заснемаха от високо континента със отбелязване на нивото на снежната покривка. Картата щеше да послужи на градовете и на военните, за да се справят със бедствието, макар и да не се знаеше колко пъти още това щеше да се повтаря, щом зимата едва започваше. Алекс беше замислен. Мисълта за Мирена не му даваше спокойствие. Той я беше видял първоначално във Западната крепост на град № 25, а сетне я видя отново във кораба Nissan. Такова съвпадение изглеждаше някак си странно, на пръв поглед, но всъщност земляните на Orixon 44 не бяха чак толкова много, светът не беше чак толкова голям. Мирена, толкова млада и хубава, ставаше голям проблем за Алекс. Той не искаше да изоставя двете си жени, а освен тях, имаше голямо семейство с деца във град № 1, по волята на командването.
     Беше я поканил насаме в една от служебните, технически каюти. Тук Алекс се усамотяваше, когато искаше да размисли по някой въпрос, да си събере мислите за да продължи пътя си. Мирена се яви, без да пита кой знае колко. Седнаха край масата, а Алекс я поразпита. Сетне се почерпиха с джин, а Мирена разбра за какво става дума и не се изненада кой знае колко. Леко натъжен Алекс и обясни ситуацията си, а тя незнаеше какво да му каже. Те двамата се разбраха и без много думи. Там останаха само около един час. За бъдещето им нищо не се знаеше. Неизвестността натъжи Алекс допълнително. Със Мирена имаха двадесет години разлика, каквото и да беше това и както и да беше изчислено… Тя беше една такава чистичка, спретната и стегната, ужасяващо млада и невинна… И двамата знаеха, че е изключено да се разминат, щом служат във един и същ кораб.
     2.
     Започваше вечерта, а двата кораба продължаваха да снемат и сканират континента, за да се знае каква е снежната покривка. Температурите се бяха задържали отрицателни, та снега не се топеше. На открито из полята достигаше 40 метра височина, а на съседния континент от към запад бяха забелязали покривка от 50 метра. Алекс не беше стоял със скръстени ръце през този ден. Той беше "приел" във Екип Алфа, новото момиче в кораба- Мирена. Предстоеше да я настанят в каютата на петимата, като вече щяха да бъдат шестима. Мирена не беше глупава и веднага се сработи с приятелите на Алекс, а тя всъщност одобряваше това. На практика тя беше още дете, макар и да имаше 20 години. Това пък не беше изненада за никого. Школите на AFJ бяха кошмарни и ужасяващи, та човек направо забравяше за самия себе си… Мирена беше добродушна и се сприятеляваше бързо с хората. На борда вече завидяха на Алекс за попадението право във десятката. Това пък го караше да беснее- не беше тяхна работа да се занимават със неговите екипи…
     По- късно в каютата при Алекс се събраха всички от Екип Алфа- Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Мирена, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун и Моника. Във каютата имаше достатъчно място, както и около кръглата маса. Мислеха да се почерпят и похапнат тази вечер и да обсъдят новите проблеми, както и да се запознаят с новото момиче в екипа. Кораба се пилотираше в тези часове от Джими и Джони, със подкрепата на двадесет дежурни по пултовете.
      Алекс както обикновено драскаше по листите хартия, докато наблюдаваше часовниците си, а останалите се разговаряха по разни въпроси, докато нападаха бутилка джин. Мирена свикваше с новото положение за нея. Всичко беше пред нея- само ако нещо и се занимаваше, по принцип. Резултатите й от Школата бяха добри. Бяха я пренасочили към Nissan, новите приятели на екипа, от Източната крепост на град № 25. Идеята им се хареса на целия екип. Докато си говориха край масата в каютата при Алекс, тук беше топло и уютно и във мека светлина.
      Корабът Nissan летеше на височина 8 км. със около 100 км/ч., при силен вятър и лека облачност. Вторият кораб- Ford се движеше успоредно на Nissan  на дистанция от 300 км. Радиовръзките бяха добри, а междувременно се получиха новини, които Алекс се зае да разгледа. Това бяха новини от  последните 24 часа, както и най- новите, от всякъде където живееха земляни.
      Алекс запали цигара, отпи юнашка глътка джин и се загледа в екрана с новините. Нямаше нищо по- различно от обикновено, а във звездната система Orixon като цяло, беше спокойно от гледна точка на евентуални нашественици. Другото от последните часове беше, че колона от десет кораба щяха да пристигнат на Orixon 44 през следващите 24 часа носещи хиляди земляни пряко от Земята…
       ( край на Откъс № 76.)