Откъс № 80. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 80. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Във вечерта на другия ден кораба Nissan се спускаше към база на AFJ, до град № 1, а именно неговата Източна крепост. Алекс страдаше от  "лоша телепортация", както автоматиката  беше регистрирала това явление, а това означаваше силни болежки по цялото тяло, втрисване от студени вълни, болезнено атакуващи тялото му. Това за самия него беше пък така познатия грип, който го съсипваше понякога. Алекс изпъшка, загъна се в одеалото и се занима със чашата горещ чай. Той не можеше да се стопли все още. Палма, Ким и Мирена го поглеждаха загрижени, Милена пък се чудеше как би могла да му помогне, а верния му стар другар, още от Земята- Аш, обмисляше ново лечение, докато разговаряше със шамана Джи- лечителя в този кораб.
      Вечерта напредваше, когато завършиха приземяването до Източната крепост на град № 1. Корабът Ford вече беше тук от няколко часа. Алекс упорито продължаваше да седи зад своя пулт и да умува по своите теми, а едната от тях беше- справянето със престъпността по градовете на земляните на тази планета, Orixon 44. Строежът на затвор и каторга, тук на тази планета, вече беше във ход. Изчакваше се само самия проект на архитектите да стане готов, а и да бъде разтопен снега, затиснал джунглата. Специален екип избираше точните места за тези извънредни строежи. Това радваше Алекс, но само до едно време. От специалните структури на AFJ бяха избрани екипи за три основни съдилища по земните градове, които на първо време щяха да решават наказанията и глобите за престъпниците. Хиляди агенти от военна полиция тръгваха сред хората из градовете. Трябваше спешно да се овладеят вълните от насилие и престъпления от последните месеци.
      По- късно Алекс запали цигара и разговаря със колеги агенти, започнали вече работа по градовете, като военна полиция. Нещата трябваше да бъдат урегулирани постепенно, а със изграждането на затвор и каторга, тук на Orixon 44, нещата щяха да се стабилизират. По въпроса за падналия обилен сняг, то вече бяха готови и работеха около сто машини за добиване на питейна вода, чрез загребване и разтапяне на сняг. Получената вода се събираше във водохранилищата на градовете. Това по начало беше стока и то скъпоценна. Имаше планети, където тотално не достигаше вода за питейни нужди.
      2.
      Късно вечерта оставаха на линия само нощните смени на кораба. Именно в този час вторите смени отиваха да почиват, да хапват и да спят. Нощните смени на дежурства и постове бяха общо 60 души, въпреки че Nissan се беше установил на земята и нямаше да лети във идещата нощ. Алекс се изправи пред един люк и заби поглед навън, докато палеше цигарата си, замислен. Именно в този град  неговите двадесет млади жени, родили деца от него, по волята на Командването живееха в обща комуна. Алекс успешно ги беше забременил преди години по заповед на Командването, а това със добрия стар секс. Добре, но тези двадесет жени го имаха за "техния мъж" и спореха със всекиго, който им правеше разни други намеци. Бяха подарили на Алекс апарат за директна видео връзка със тяхната комуна, а той понякога разговаряше със тях. Те знаеха, че по начало той има 2- 3 жени до себе си и още големи деца - две дъщери и двама сина. Алекс не знаеше със сигурност защо трябваше да ги забременява, но проблемите далеч не бяха във това… Той съзнаваше, че вече има своя кръв и плът във град № 1, и се беше преборил вече да служи тук- наблизо край планетата Orixon 44, наблизо до своите. Тъй като екипажите на Nissan и Ford вече се водеха като "ветерани", адмиралите ги освободиха от далечни полети. Колкото до кръстовача New York- към който бяха зачислени двата кораба, то и неговите екипажи се освобождаваха от далечните полети. Този кръстосвач оставаше на разположение на планетата, като елемент от отбранителната й, както и евакуационната й, стратегии. Кръстосвачът можеше да евакуира около средно голям тукашен град, на безопасна дистанция.
      Малко оставаше до полунощ, когато Мирена се завъртя около Алекс, издавайки своите "мръсни" намерения за идващата нощ. Алекс незнаеше какво да предприеме, та й намигна и извади бутилка джин. Неговият Екип Алфа тази вечер отново щеше да се събере на почерпка и хапване. В суматохата, докато подреждаха каютата за седянката и приготвяха храната, Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и подреди вещите- той отново тръгваше по тотално нов път… Този път- път със Мирена, без отказ от Плама и Ким…
      Някъде из небесата малките ангелчета въздишаха тежко и се смееха тайно…
       ( край на Откъс № 80.)