Откъс № 84. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 84. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше следобеда на другия ден. Мрачно и дъждовно време, известно време преди да започне вечерта. Двата кораба изчакваха нови задачи, на площадките край Северната крепост на град № 3. На кораба Nissan будуваха 50 души, а Алекс седеше зад пулта си и умуваше, както обикновено. Край него сновяха неговите три мацки, развеселени от нещо, а Аш и Милена бяха отишли с единия робот до столовата за провизии и готова храна. В този ден Алекс беше посетил децата си, както и майка си, които служеха тук на борда на Nissan. Тези срещи му бяха изключително полезни, а сетне той се беше прибрал обратно в каютата на шестимата, зареден със нова енергия. В тези часове Алекс обмисляше нещата по няколко теми, измежду най- важните в момента. Нова задача двата кораба все още нямаха. Изглеждаше да изкарат тук и следващата нощ. По това време в каютата се прибраха Аш и Милена, заедно с робота, който дърпаше зад себе си голяма количка, пълна с провизии и топла храна в малки контейнери. Във разпределянето и прибирането на провизиите се включиха също Палма и Ким, а Мирена се залепи за Алекс, омагьосвайки го по всякакъв начин. Двамата запалиха по цигара, докато наблюдаваха картината около двата кораба. От близкия кораб, пристигнал предишния ден от Земята, все още се лутаха много преселници, за да бъдат прегледани медицински, имунизирани и обеззаразени, изкъпани, нахранени и настанени по свободни квартири. Общо от този кораб бяха преброени 1,500 души. Другите четири кораба, пристигнали до Orixon 44 след цяла земна година път, бяха приети в други градове.
     Вечерта започваше, а Алекс и Мирена се разхождаха из кораба. Той и обясняваше особеностите на всеки от възлите на кораба и какво обикновено се прави при проверката на системите тук. Тя беше радостна и на граница между служебното и личното се стараеше да запомня уроците на Алекс. Така стигнаха до бордовата оранжерия, където седнаха на една дървена пейка под дръвче  ябълка и се замислиха и двамата.
     Когато се прибраха обратно в каютата на шестимата, Аш, Милена и Ким тъкмо подреждаха масата за вечерта и нощта, а там имаше пакетирани храни, лакомства и напитки, закрепени добре, ако се случи нов полет през това време. Палма се беше усамотила в бокса си, за да пооправи там.
      2.
      По- късно вечерта Алекс беше натъжен. Той си спомняше за починалия си  преди години баща, спомняше си и за майка си, която беше на кораба тук, но остаряваше. Тези размисли го подтискаха. Баща му нямаше да се върне тук по никакъв начин. Но тук беше урната с неговия прах, съхраняван в специалното помещение за целта, където екипажа ходеше да се помоли на Бог за близките си и за себе си. Тъжното настроение караше Алекс да е мълчалив и все повече заровен в делата си по пулта. Тъгата не му минаваше лесно. Единставената му радост и светлинка в живота му беше това, че родната му майка е само на стотина метра оттук, жива и здрава, че тук са първите му деца- вече порастнали и те на броени метри от тук, както и трите му жени. По въпроса за голямото му семейство състоящо се от двадесет жени и много негови деца, което живееше като комуна в град № 1, тук на Orixon 44, Алекс изпитваше своя дълг, като мъж и като баща, да осигури присъствието си за тях и да не тръгва отново на дълъг път… Това вече беше уредено, още повече, че екипажите на двата кораба, самите те бяха вече ветерани с дълъг изминат път и вече оставаха трайно и плътно към Orixon 44… Отписването от дългите полети на екипажите на Nissan и Ford, вече беше гарантирано от Командването, както и екипажите на кръстосвача New York, които оставаха като част от отбраната и защитата на Orixon 44.
      Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и заби поглед навън през люка. Навън валеше дъжд и беше спокойно. За момента  не се предвиждаше корабите да имат полети в идващата нощ. Екипажите им си почиваха и спяха, а дежуреха 50 души на Nissan и още толкова на Ford. Алекс въздъхна тежко, чу се по видеото с майка си и децата си, както и със голямото семейство в град № 1. Когато след това се върна към задачите си, той вече имаше нужното си хладнокръвие, да бъде изправен пред тъжното настроение и да му се съпротивлява. Временната му емоционална слабост почти не беше забелязана. Палма и Ким подреждаха каютата, докато Мирена почистваше наоколо и поставяше живи букети с цветя наоколо, а Аш и Милена вече бяха започнали да се черпят със джин. Скоро всички тук щяха да седнат около масата, за да се почерпят и да потушат мъката си…
       ( край на Откъс № 84.)