Откъс № 97. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 97. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Още преди полунощ самия Алекс се беше обадил по радиотелефона, че всичко е нормално при него и, че ще се прибере на хеликоптера до един час. Това успокои целия Екип Алфа. Така и стана- по някое време Алекс и неговия боен робот се завърнаха обратно при хеликоптера, а той прибра джета на мястото му и се качиха със асансьора горе при останалите му хора.
     *
     Беше към края на следобеда на другия ден. Екип Алфа се беше прибрал на Nissan посред нощта със специалния хеликоптер Honda. В тези часове Алекс се беше наспал и работеше седнал зад пулта си. От разходката му в джунглата, предишната вечер, до този момент, още никой не знаеше подробности за това. Някои хора бяха забелязали, че е угрижен и се прибира с някакъв пакет в ръцете. Някои от тях пък се чудеха- откъде пакет във джунглата и то след мръкване. Заети със по- важни теми хеговите хора забравиха и за пакета и за странното пътуване, а Алекс беше извадил до себе си на поставката някакъв странен предмет. В тези часове той се занимаваше предимно със него всъщност. Палма мислеше да го попита- какъв е този предмет, но пък не беше чак толкова любопитна по принцип. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да разглежда из предмета. Там в джунглата, предишната вечер този предмет му беше донесен от специален терминатор, който всъщност го беше извикал на тези координати, няколко дни преди това. Предметът беше доста специален и изпратен от неговите поколения. Освен информация, в "черната кутия" от поколенията на Алекс, имаше и специални чипове. Някои от данните идваха от Бъдещето, а някои- от Миналото. Терминаторът му беше разказал, че самия той е събрал нещата за тази "кутия" и е изпълнил желанията именно на  поколенията на Алекс… Сетне самият терминатор беше побързал да си заминава, че програмата му била натоварена…
      2.
      Вечерта беше започнала, а Алекс се занимаваше със "кутията", което отнемаше цялото му внимание. Разни други теми, колкото и да бяха важни, той загърби и остави на своите хора да обмислят. Около информацията записана в тази "кутия" имаше да се умува със години напред. Тук се описваха много неща и от Миналото и от Бъдещето, където всъщност живееха негови потомци, по бащина линия. Палма разбираше каква е "тази кутия". Ким и Мирена също се вълнуваха от всичко това, така объркано. Алекс пожела тази кутия и всичко около това, да остава във тайна. Тук се описваха интересни неща и имаше интересни чипове, изпратени от точно неговите поколения. Излизането на информация от Бъдещето, за свободен достъп, можеше да нанесе поражения на самото Бъдеще…
      *
      Алекс научаваше страшно много неща от информацията в "кутията". Той беше завладян от всичко това. Неговите потомци не се оплакваха, не искаха помощ, но истините за световете разкрити от Алекс бяха все по- смущаващи… С надеждата за зрънце "добро" из бъдещето, Алекс разбираше, че оттук именно някак си се променяха тотално нещата. Променяше се написаното, променяха се фактите, дори от един йероглиф написан от Алекс по листа хартия пред него… Той се замисли дълбоко- световете се променяха, но не само това. Те се променяха именно от това място- каютата на шестимата от Екип Алфа на Алекс… Той си оставаше замислен, дори когато прекрати всякакви експерименти и прибра "кутията" във своя сейф за ценни машинки и секретна информация… Ставаше нещо сериозно. Тази "кутия" се променяше динамично, каквото и да предприемеше той… Войни имаше и във миналото и във бъдещето. Понякога те успяваха, понякога- не. Със  вярата в доброто и във Господ Бог, Алекс осъзнаваше, че тази "кутия" е просто- жива и променяща се. Той замрази всякакви свои идеи, остави нещата да се уталожат и успокоят, преди да започне да изучава от нулата нещата, та да се опита поне малко да променя нещата, за добро, за по- добро.
      Вечерта беше стигнала към късни часове, когато Алекс запали цигара. На плещите му тежаха истините за световете, или поне- повечето от тях. Това бяха грозни истини, грижливо пазени в тайна, грижливо укривани и замаскирвани от хората, за да не ги научат никога… Това нямаше да бъде все по същия начин. Това беше едно динамично място, от където се променяше реалността, дори със най- дребната подробност тук. Корабът Nissan…
                                  ( край на Откъс № 97.)