Откъс № 107. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 107. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Във вечерта,  няколко дни по- късно Nissan и Ford летяха на ниска височина със курс към град № 2  и със ниска скорост и включен дирижабъл. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк на каютата и умуваше нещо. Тия дни той беше във лошо здравословно състояние, а освен това имаше спорове със управата на няколко градове. След като беше беснял по радиотелефона, разговаряйки с няколко замесени във скандал постове от управата, Алекс беше отчаян и напълно изморен. Освен всичко останало, не можеше да стои прав, неможеше да пази и равновесие. Ни жив ни умрял Алекс се отпусна в креслото си пред пулта, докато шамана Джи проверяваше състоянието му, за да го лекува. Някъде по това време той просто припадна, а в съзнанието му звучеше глас: "Неуспешна телепортация!... Шанс за възстановяване 5 %.... Шанс 6 %... ".
      2.
      Това беше вечерта на първия ден от Новата 7017- та Земна Година. Корабите Nissan и Ford се прибираха към град № 1, след продължително патрулиране около празничните дни, които посрещнаха в полет. Алекс беше като пребито куче, болеше го глава. Аномалиите със времето на тази извънземна планета, може би му влияеха зле на здравето, поне така си мислеше той. Алекс запали цигара, докато се радваше на снега навън и на компанията си в каютата- Палма, Ким, Мирена, Аш и Милена. Корабът Nissan летеше на 400 м. височина, а до полунощ се очакваше да бъде над града. Този път празника за Нова Година не зарадва Алекс. Случи се да бъде със влошено здраве и след неуспешна телепортация. По въпросите около тези тайнствени телепортации все още никой незнаеше нищо конкретно, дори адмирал Буун. Не помогнаха дори тайните програми и чипове на Алекс в неговите часовници. Този въпрос си оставаше голяма загадка за него. Докато си пушеше цигарата, замислен до предния люк, той си спомняше разни събития от изминалите времена. Той помнеше дори някои Нови Години още на Земята, където беше живял до към 25- 30 годишна възраст, според различните методи за изчисляване на времето. Беше имал гаджета още от първите си години, и пропиляни възможности та чак до тук, вече на 40 години. Но не се оплакваше- тук бяха трите му момичета, добрия стар приятел Аш, тук наблизо беше родната му майка и първите му деца, вече големи. Той харесваше този кораб, а откакто ги освободиха от далечни полети, живота му коренно се променяше. Започваше да свиква и със Orixon 44, колкото и нова, неизучена планета да беше това.
      3.
      Вечерта на другия ден, двата космически кораба Nissan и Ford стояха приземени край град № 1, при неговата Южна крепост. Навън в този ден беше имало хубаво време, със слаб снеговалеж и вятър. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си, докато замисляше нови планове и стратегии. Началото на годината при него означаваше да започва нов път със още по- нови решения, планове и стратегии, съгласувано със по- старите програми. Шаманът Джи- лечителя на екипажа на Nissan, беше казал, че във тези първи дни от Земната 7017- та Година, всичко, което човек си пожелае, поиска, измоли и планира или замисли, то се случвало със висока вероятност. По принцип християнството при екипажа тук и конкретно при Алекс, нямаше кой знае какви ограничения в тези дни. Алекс смяташе да се помоли за много неща, но първо ги обмисляше. Нещо подобно беше и със останалите тук, докато някои се затвориха по цял ден в боксовете си, а други поспаха продължително време.
       Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха около кораба. Във Южната крепост на града, все още се празнуваше Новата Година. Някои не бяха изтрезнявали от два- три дни, други спяха дълбоко, докато Алекс остана предимно трезвен, за да може да поработи повече по намеренията си да обмисля бъдещите 365 дни, на първо време. Палма беше в добро настроение. Алекс все още имаше подаръчета за раздаване, раздаваха се и цветя от оранжерията на кораба. Тези подаръчета Алекс беше събирал от години, по магазини и бази, дори във далечните планети. Както добре беше изчислил и бройките им и предназначението им, това му хоби сега в тези дни идеше на точното място и по точното време…
       Докато наближаваха двамата едно от кафенетата на крепостта, Алекс умуваше нещо специално, което беше си обещавал от години, а Палма беше разсеяна и току му се смеше, без да издава- защо се смее, а той оставаше озадачен…
                                  ( край на Откъс № 107.)