Откъс № 108. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Беше вечерта, няколко дни по- късно. Двата кораба стояха приземени, все още край град № 1. Алекс беше в добро състояние в този ден. Денят беше минал добре за много хора от града, крепостите и корабите тук. В този момент Алекс запали цигара, докато гледаше умно през един от люковете на Nissan. Палма тъкмо почистваше каютата на шестимата, Ким и Мирена приготвяха вечеря, а Аш и Ким работеха нещо по пултовете си. Новата Година 7017- та относително казано, започваше нормално за цялата планета Orixon 44. Вече бяха започнали нормалната си дейност оранжериите, фермите за дивеч, риба и птици, както и някои от заводите. На върха на празниците тук бяха пристигнали още един керван от кораби със още хиляди преселници от Земята.
2.
Беше отново вечерта, няколко дни по- късно. Корабът Nissan патрулираше над заселения със земляни континент. Беше пусната системата дирижабъл и плавно се носеха над джунглата на около 10 км. височина. Алекс се намираше във мрачно настроение. От последната неизяснена телепортация имаше нещо скъсано или нещо подобно, някъде над сърцето. Опитваше се да вярва, че това ще оздравее постепенно. Той запали цигара, а в тези часове почти нищо не го болеше, което го радваше, въпреки мрачното настроение. Алекс си обясняваше настроението си свързано с някаква беля на земляните, някъде надалеко от Orixon 44. Не му се занимаваше абсолютно с нищо в този час, а си беше пуснал музика от далечни времена, от където получаваше настроения и спомени. Беше си спомнил, че сред земляните има всякакви цветове и размери на телата, както и видове очи, дори огромни великани, а сред извънземните видове съществуваха голям брой форми на телата, както и логики, които ги движат по пътищата им. От неговия точен вид, според данните имаше само ограничен брой хора, като се смяташе, че са около 5% от всичките гадини по принцип. Алекс не забравяше, че пък в животинските светове има какви ли не животни, както тук на Orixon 44, също и на самата Земя. Замислен над ниския брой на самите си себеподобни, той започваше да изпитва отчаяние. Не на последно място го тревожеше и друго- мнозина живееха трудно в тези времена.
3.
Вечерта няколко дни по- късно Nissan гостуваше на град № 2. Времето беше снеговито и мразовито със силен вятър. От снежните навявания отново бяха блокирани обикновените летища, пътищата и улиците. Отново се използваха от земляните, предимно подземията за движение из градовете. Алекс беше зад пулта си в каютата на шестимата, които бяха в пълен състав тук. В каютата беше топло и уютно. Между корабите и Южната крепост на града бяха разгънати тунели за пешеходна връзка. Мнозина искаха да се разхождат и да отидат на гости при приятели и близки. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна своите хора в каютата. Бяха си пуснали тиха музика, докато Палма и Ким приготвяха вечерята, а Мирена, Аш и Милена разговаряха по радиото, с различни места от крепостите и града. Новият проблем отново беше снежното бедствие, а не се знаеше какви мащаби ще има това, този път. До този час дебелината на снежната покривка беше около два метра, по повечето места, но снегът продължаваше да вали. Докато си пушеше цигарата Алекс се беше замислил за обстановката по планетата и над нея. В зоната се намираха 25 чужди летящи обекти, повечето от съседни планети и от Съпротивата, а сигнали за забелязани вражески обекти или със подобни намерения, нямаше.
Скоро масата вече беше готова за вечерта и нощта, а бяха започнали да пристигат и останалите шестима от екипа Алфа- Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун и Моника. Тази вечер екипа щеше да прекара заедно. Те смятаха да се почерпят и да похапнат, докато обсъждат първоначалните планове за Новата 7017- та Година. Някои от плановете бяха направени във първоначален вид още през миналия им месец.
Късно вечерта Алекс и Палма се бяха скрили в неговия почивен бокс, за да послушат музика и да си поговорят насаме. Те подредиха раниците си и стегнаха нещата по униформите, чисти и новички, за новата година, за да започнат всичко отначало и по нов път. Техния път беше заедно шестимата, заедно целия екипа Алфа. Алекс запали цигара, а чашата му беше пълна с джин- тоник.
( край на Откъс № 108.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар