Откъс № 109. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 109. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта няколко дни по- късно. Двата кораба продължаваха да гостуват на град № 2, приземени по площадки до Южната крепост на този град. Снежното бедствие отново затискаше населението на единствения заселен континент на земляните, тук на Orixon 44- Новата Земя. Движението обикновено ставаше единствено през подземните тунели и съоръжения. А Алекс и неговите хора пазеха топлото в общата каюта, обградена от малките им лични боксове за сън и почивка. Алекс и Палма се черпеха с кафе, докато умуваха по проблемите около новата вълна на снежното бедствие. В каютата бяха също Ким и Мирена, заети да оправят масата за вечерта, а Аш и Милена поддържаха радиовръзка с населението, пускайки им новини за ситуацията, музика и разговорите по телефона. Това беше временно излъчване, след първоначалния шок от втората вълна на бедствието, със много по- ниски температури, достигащи - 60' С, в някои места. Хората по принцип си имаха скафандри, но те не бяха подновявани от години, за момента производството на скафандри изпълняваше ограничени военни поръчки. Замисляше се разширяване на производството на шлемове и комплект дихателни бутилки, за да се подновят наличните из населението комплекти. Това нямаше да стане лесно и бързо, а можеше да затисне и друго бедствие- това беше съвсем неизучена нова планета, със възможни непредвидени изненади.
     Вечерта напредваше, а навън вилнееше снежна виелица, трупаше се снежна пелена, вече до към пет метра височина. Жилищните замъци и съоръжения бяха със спуснати блиндирани щитове, а не се очакваше скоро да има по- благоприятно време. Нямаше как да излитат малките летящи машини и обикновените самолети и хеликоптри. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата до себе си и започна да преглежда новини от близо и далеко, свързани със земляните и техния живот.
     2.
     По- късно във вечерта Алекс се завърна от огледа на кораба, от вътрешната му страна и огледа на местността около него, заедно със Аш и Палма. Докато се топлеха по- късно със горещ чай около печката, Алекс си мислеше за тази планета. Това беше необятно голяма планета, пълна със какво ли не. Във джунглата отвъд високите и дебели стени на градовете на земляните, гъмжеше от дивеч, зверове и хищници. Изследователите преценяваха, че без транспортно средство, за предпочитане летящо, трудно може да се оцелее в джунглата само със скафандър, оръжия и раницата за оцеляване. Небиваше да се отива надалеко от градовете, ако завръщането обратно не е сигурно. Дори във някой от космическите кораби понякога би било трудно, ако не се разполага със запаси от гориво, въздух, вода, провизии и боеприпаси за непредвидени случаи. А по въпроса за отдалечената още по- новооткрита планета на земляните: Orixon 88, само на шест земни месеца път от Orixon 44, никой не смееше да говори. Нейното заселване, нямаше да бъде скоро, а за момента тя се охраняваше от кръстосвачи, снабдявани редовно от специални транспортни кораби на AFJ. Тази планета беше маркирана със радиопирамиди за обозначаването й за собственост на земляните и AFJ. Изследователите по тукашните кръстосвачи оглеждаха само първоначално планетата. Много рядко се приземяваха долу, където съвсем нищо не беше гарантирано…
      Алекс и Палма се бяха позатоплили и се изолираха в неговия спален бокс, за да се затоплят още повече и да си подредят раниците, нещата и униформите. Трябваше много неща да са си по точните места, защото отново затискаше бедствие, този път със много ниски температури. От производствата по градовете продължаваха работа атомните централи и фермите за храна, които имаха предвидено да работят в подземия. Отоплението на хората вървеше нормално, запасите от храна и гориво бяха добри, водата осигурена. За момента повечето от станциите за наблюдения не можеха да предвидят до кога ще продължи новото бедствие.
       Алекс и Палма избягваха алкохол. Не се препоръчваше при неизяснени обстоятелства и несигурно бъдеще. Двамата се надяваха тази нощ да не се налага да излита кораба, или пък да им дадат нощно дежурство. Студовете се усещаха дори в този добре изолиран кораб. Нямаха кой знае какви надежди да се наспят добре, но ако дремнеха няколко часа около печката, щеше да бъде велико постижение… Алекс въздъхна и запали цигара, загледан в часовниците си, докато нещо преценяваше.
                                  ( край на Откъс № 109.)