Откъс № 112. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 112. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във следобеда на другия ден Nissan се приземи до Южната крепост на град № 6. Бяха изчаквали часове, докато долу почистят площадка за кацане. Вторият кораб- Ford остана над града за да кръжи наоколо на около 5 км. височина. Опасенията, че наблизо има нещо нередно, не се оправдаваха, все още. Алекс отново беше в лошо здраве. Той трудно се движеше из кораба, а мускулите го боляха. Докато пушеше цигара и се опитваше да изплува, неговите хора в каютата обмисляха маршрута на кораба за после. Навън излязоха скоро два екипа, за да заредят кораба с още гориво. От крепостта също излязоха екипи, за да помогнат със зареждането на кораба. Други екипи проверяваха корпуса му отвън. Корабът Nissan изглеждаше в добро състояние.
     2.
     Във вечерта, няколко дни по- късно Nissan все още гостуваше на град № 6 и неговата Южна крепост. Навън вилнееше снежна буря, започнала от преди десетина дни. Алекс пушеше цигара пред единия от външните люкове на каютата и наблюдаваше, какво се случва навън.
     3.
     Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan беше пристигнал по обедно време до град № 7, на една от площадките до Източната му кула, където стоеше в тези часове. Алекс се намираше в лоша форма, отново го боляха краката и главата. Той се топлеше с кафе и допълнителна, неголяма печка, която държеше в краката си, докато седеше зад пулта. Беше се замислил в този час по въпроса за предишни свои животи, както и за неидентифицираното си телепортиране, на което го подлагаше някаква по- висша раса, няколко пъти в месеца. Поне така той си обясняваше това явление.
     Вечерта напредваше, а снега в последните часове беше натрупал преспи около кораба и продължаваше да вали. От екипажа нямаше хора навън, а входовете бяха повдигнати на височина от 15 метра, за да бъдат недостъпни. Корабът и екипажа щяха да нощуват тук, на това място, до Източната кула на град № 7. В този час Палма и Мирена изпробваха радиовръзките на кораба, Ким хрупаше някакви соленки, а Аш и Милена приготвяха храна за шестимата, за вечерта и нощта след нея.
      4.
      По- късно вечерта навън вееше снежната бура и цареше суров мраз със около -55' С. Мразът се усещаше все по- силно и вътре в кораба. Единият ядрен реактор на кораба едва смогваше да осигури отоплението му, а вторият все още не беше пуснат в действие. Това бяха малки реактори, колкото за нуждите на подобен голям кораб. Градът беше скован в този мраз, а покривката достигаше вече 15 метра височина. Вятърът брулеше със около 150 км/ч., но не беше проблем за крепостите, които бяха със спуснати блиндирани капандури по прозорци и врати. Временно някои производства в града бяха спрени, заради времето. Имаше забрана за полети на самолети и хеликоптри, както и за малките летящи машини. Вторият кораб- Ford беше останал на височина от 10 км. да стои в дрейф наоколо. Беше въведена и забрана за приземяване на всякави чужди кораби, които трябваше да останат във висока орбита до стабилизиране на времето долу.
      По някое време Алекс си взе още кафе от автомата и запали цигара. Искаше да си припомни нещо от изминалите времена, но така и не успяваше. Това бяха спомените му от далечни планети, където бяха ходили през изминалите 20 години. Човек разбираше някои неща, едва след като всичко оставаше единствено спомени. Тогава той си беше мислил, че едва ли не всеки месец ще бъде по тези чужди планети, че ще ги посещява отново. Да, обаче екипажа на Nissan и Ford вече се водеха като ветерани и бяха освободени от далечни полети. За този си живот Алекс нямаше повече да посети нито една далечна планета, а може би само най- близките до Orixon 44.
      Замислен в своите спомени, Алекс погледна навън, където беше снежен ад. Командир Йон смяташе временно двата кораба да останат приземени, поне седмица, заради кошмарното време. Тук до сутринта щеше да се приземи и втория кораб. От екипажа на Nissan будуваха само 50 души, а всичко останало беше предпочело топлите завивки, суха храна от време на време и дълбок сън. Изморен беше и Алекс. Той планираше десет дни, в които почти да не става от койката си, освен за да хапне нещо. За такова мечтаеше напоследък…
                                  ( край на Откъс № 112.)