Откъс № 113. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 113. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
   Беше вечерта на другия ден. Двата кораба изчакваха все още по- добро време,  при град № 7.  Алекс и Палма бяха излезли около кораба. Можеше да се върви направо по снега, без той да хлътва под обувките им, а това от ниските температури. Снегът беше спрял, но всичко беше замръзнало от мраз. Алекс запали цигара със отворен частично шлем, докато разговаряха с постовете, около кораба. Момчетата пазеха добре двата входа на Nissan. Патрулни двойки от екипажа също обикаляха наоколо.
    Алекс и Палма се прибраха в кораба след обиколката навън. Асансьорът ги изкачи съвсем наблизо до тяхната каюта. Щом влязоха в каютата, тук им се стори топло и уютно. Мирена и Ким приготвяха топла храна, а Аш и Милена водеха разговори по радиото с хората от града и базите на AFJ- четирите крепости около града. Алекс се спря пред оперативния екран на стената и се запозна със ситуацията, преди да се стопли и настани зад пулта си. Малката печка в краката му скоро го затопли и вече сушеше мокрите му ботуши. Корабите нямаше да излитат и тази вечер и нощ, а за сутринта нямаше нищо планирано. Екипажът си почиваше, докато дежуреха 40 души, а други 40 бяха отделени за охраната и постовете около кораба.
     Вечерта напредваше когато дежурните повдигнаха двата входа на кораба високо до 15 метра, а охраната оставаше изцяло отвътре. В нощта кораба щеше да се пази предимно чрез външните камери. Алекс запали цигара и си взе чаша кафе.
     2.
     Във мъгливото утро на сутринта Алекс се беше събудил много рано. Малка беля във почивния му бокс, го беше разсънила рано- рано, а със това приклюваше и съня му. Докато оглеждаше какви са щетите след разливането на чаша вода, Алекс забеляза, че са пострадали само малка част от документи, които не бяха кой знае колко важни. Той си взе чай от автомата, запали цигара и пусна портативния си компютър, за да огледа нещата от изминалите часове и дни. Корабите и града бяха застинали в тези часове и цареше тишина.
      3.
      Беше вечерта на другия ден. Двата кораба стояха на същото място до град № 7. Алекс беснееше по телефона си, докато разговаряше с управата на земните градове на Orixon 44. Той не беше съгласен с повечето неща, които се вършеха. Ядосан до краен предел, Алекс затръшна поредния разговор по телефона и тръгна да се усамотява в почивния си бокс. Беше предупредил своите хора, да не го търсят абсолютно по никакъв повод.
      Вечерта напредваше, а Алекс слушаше тежка музика от далечните времена, бесен на повечето управляващи тази планета, но и отчаян, че не е по силите му да оправя нещата… Той запали поредната цигара и заби поглед в новините, отпечатани на хартия. Смяташе дълго да чете и анализира, гледайки под лупа всичко. Очакваше се в близките времена да бъдат съдени и наказвани повечето от виновниците в управлението на планетата и градовете й. Вълната ненавист и омраза вече се насочваше и към градовете- колонии на земляните из системата Orixon. Алекс разбираше, че сред управляващите са се промъкнали престъпници и мафиоти. Той вече нямаше доверие на никого, не се доверяваше абсолютно на никого. Скоро неговите екипи, така известните "момчета за всичко"- екип Алфа и екип Бета, получиха заповедите му за действия и работа.
      4.
      По- късно същата вечер Алекс обяви тревога и извънредно положение. Той започваше ревизия на хората в управлението и чистка. Все още верните хора във AFJ, започваха в близките дни и седмици съдебна дейност и разследване на управлението. Адмирал Буун замълча над решенията на Алекс, без нищо да казва. Командир Йон сви юмруците си, казвайки, че ще направи всичко необходимо, което зависи от него. Алекс запали още една цигара и седна зад компютъра си в бокса. Смяташе да изясни необходимото сред своите приятели и своите момичета, преди да намрази почти всичко останало… Това беше човекът, който знаеше почти всички срамни тайни и гнусни истини за   световете, един от шепата хора, които знаеха всичко… Той искаше да се прости със своите, ако бъдеше убит… Проблем беше, че Алекс вече не владееше нервите си.  Запознати твърдяха, че може всичко да се очаква и всичко може да се случва в тези времена. Алекс беше направил необходимото тези тайни и истини да не бъдат потулени или фалшифицирани по- късно.
                                  ( край на Откъс № 113.)