Откъс № 114. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Наближаваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan се намираше в полет над заселения континент. Това беше обичайното патрулиране, в охрана на планетата от към нашественици от към космоса. Алекс пушеше цигара, изправен пред оперативния екран на стената. В това време долу вървяха съдебни дела и разузнаване на управлението на градовете и самата планета, по принцип. Алекс беше значително по- спокоен, без да забравя неприятните разговори, които го бяха предизвикали, започвайки дружелюбно и завършвайки катастрофално, а това през изминалите дни назад. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше какви наказания ще иска за разследваните и оссъдени престъпни елементи, каквито съвсем скоро щеше да бъдат обявени. Личната му омраза, заради заплахи и престъпни намеци, от малък брой управници и други, той смяташе да остави да отлежи във времето, но това означаваше едно- тези хора ставаха негови врагове до края на живота му и той нямаше намерения да забравя за тях,а да ги гледа под лупа по- нататък и това за десетки години напред…
Вечерта беше съвсем наблизо, когато Алекс и Аш разговаряха за именно престъпните елементи, добрали се до управлението на планетата Orixon 44 и до градовете на земляните тук. Аш поддържаше мнението на Алекс за тези хора и щеше да остава негов приятел, дори ако планетата я нямаше… След като дадоха инструкции на хората си за идните дни, двамата загърбиха самия кораб, за да умуват, какви да бъдат наказанията за онези престъпни елементи и мафиоти. Това беше 7017- та Земна Година, на планетата Orixon 44, а ето, че и тук и сега, все същите проблеми за обикновените хора… Нещата се повтаряха едни и същи и подобни, до пръсване. Алекс въздъхна тежко и побутна оръжията по себе си. Вярната бойна техника от древността му беше винаги под ръка, а ако нещо го нападнеше, той смяташе да стреля "на месо", защитавайки живота и здравето си.
2.
Вечерта беше започнала, когато Алекс си взе чаша кафе и седна за да поработи по пулта си. Корабът летеше на 10 км. височина, със скорост 100 км/ч. в посока изток. По това време пристигаха новини от кръстосвача New York, който със голяма антена беше прихванал сигнали от по- далеко, от по- близо, та и чак от Земята. Алекс поумува по новините, разпечата някои неща на хартия и със снимки, а останалото остави за среднощните часове, когато времето съвсем не вървеше. Това беше обичайното му време да си чете подробно новини. Докато умуваше над последните събития, Алекс драскаше нещо по листи хартия. Беше започнал да анализира и да гледа под лупа, почти всичко от новините. Негова програма за анализ на информация му помагаше, но това той умееше и без компютри, макар и по- бавно. От неговите "приятели" по градовете, вече имаше и осъдени. Той беше доволен от доброто начало на процесите около чистката, а над пулта му висяха закачени снимките на 30 души- едни от най- опасните, добрали се до управлението и дълго време мърсували там, почти незабелязани, но напълно незаконно. Всичко това се разследаваше от начало до край, а Алекс беше намислил още по- сериозни неща. Нямаше да може да бъде изчистена всичката "мръсотия", но първите удари бяха добри. Алекс добре разбираше, че "злите сили" са се подигравали през цялото време със земляните, качвайки в управлението престъпни елементи и мафиоти. От своите лични контакти по градовете, Алекс получаваше прясна информация за развитието на процесите. Но не на последно място Алекс съвсем не беше сам. Като най- опитното, опитно мишле във извънземните лабиринти, той притежаваше всъщност най- голям опит в нещата, по принцип. Мнозина не бяха наясно каква е точно неговата власт, но това не беше от съществено значение. Той беше Заместник Главнокомандващ на AFJ, във системата Orixon, както му бяха обяснени новите обстоятелства. От него искаха да се бори за правата за добър живот на земляните тук, и да не се отказва от това, за нищо на света.
По- късно докато пушеше цигара, Алекс си даваше сметка, че неговите "приятели" от последните времена въобще не бяха виждали как изглежда самия той. Въпреки това вместо да е спокоен от възможни лични отмъщения, той засили охраната си, направо със четири бойни робота, без които не излизаше от кораба, по принцип…
( край на Откъс № 114.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар