Откъс № 115. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Един месец по- късно, във една вечер, Алекс и неговите хора летяха със хеликоптера Honda над планинска местност, наблизо до един град на Съпротивата, на планетата Orixon 44. Тук бяха хората от екип Алфа на Алекс, във пълен състав. До този град на Съпротивата оставаше още около два часа полет. Алекс си взе чаша кафе от автомата на хеликоптера, запали цигара и погледна навън, във ляво от себе си. Пред него бяха разгънати лаптопа му и още друга техника, със каквато той разполагаше. Този хеликоптер беше сериозна машина, която имаше дори апарат за пътуване във Времето. Над креслата за екипажа се намираха четири койки за спане и почивка. Тук хората бяха общо дванадесет души. На борда освен всичко друго имаше и малка баня- тоалетна, както и малка, спретната кухня. Складът на хеликоптера беше зареден със всичко необходимо. Докато пушеше цигарата, Алекс преглеждаше документите пред себе си. Градът "B 15" беше един от градовете със извънземни, тук на Orixon 44. Живеещите тук бяха от приятелски настроени към земляните цивилизации, обединени около идеята- да не се допускат външни войни да проникнат във звездната система Orixon. А Алекс се беше замислил над изминалите няколко седмици, опитвайки се да обобщи събитията, които се бяха случвали.
2.
Във гостилницата имаше около 80 извънземни и 15 земляни, когато Алекс и хората му влязоха там. Във хеликоптера бяха оставили четирима от екипа. Хеликоптерът беше приземен на площадка, на около пет минути път пеша, в източна посока. Алекс и неговите хора бяха настанени на една от по- големите маси в гостилницата. Те си поръчаха вино с лимонада, както и мезе, от менюто за земни хора. Извънземните не притесняваха екип Алфа, а земляните, които бяха тук в този час, им обърнаха внимание и си поговориха по радиочестотата за земляни, тук на Orixon 44. Централата им отпусна няколко свободни линии. Алекс нещо обмисляше, докато следеше разговорите разсеяно и разглеждаше гостилницата и гледката през прозорците до масата.
3.
Алекс и Палма вървяха по пешеходна пътека из този град на Съпротивата. Алекс пушеше цигара и оглеждаше около себе си. В този град се криеха сериозни престъпници, които разработваха бомби за масово поразяване, със неизяснена цел. Следите на тази "бомбена мафия" водеха именно до този град. Това беше вечерта на другия ден. Зад Алекс и Палма, на около 200 метра дистанция назад, вървяха Аш и Милена. Наблизо имаше и други хора от екип Алфа. Със включени подслушватели Алекс и Палма дебнеха из разговорите наоколо из жилищните крепости на града, за да прихванат съмнителни хора. Алекс обърна координатите към една гостилница разположена наблизо и се разходи из хората и разговорите тук, със микрофоните си за далечно подслушване. Правеха това почти десети ден, а вече много неща бяха научили от подслушванията си. За тази мисия на екип Алфа, в този град- "B 15", знаеха само малък брой извънземни.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Мирена и Ким, както Милена и Аш се събраха заедно във една гостилница наблизо и се настаниха тук за да пийнат, да хапнат и да се стоплят. Откакто бяха започнали войната срещу "бомбената мафия", екип Алфа нощуваше във хеликоптера Honda, а екип Бета- винаги някъде наблизо, нощуваха във своя хеликоптер- Mazda. Тези машини бяха много удобни за пълноценен живот, служба и почивка за десетина души, както беше в този случай. Хеликоптрите имаха всичко необходимо на борда. Презареждане със гориво се правеше много рядко, а предимно се използваше енергията на два портативни ядрени генератори на борда на тези хеликоптри.
Алекс запали цигара, отпи глътка вино и се загледа навън. Цял ден вече валеше ситен сняг. Във гостилницата беше топло и приятно. Алекс почти задремваше от топлото, но мисията щеше да приключи чак на сутринта… Аш по това време разговаряше със останалите колеги от двата екипа- Алфа и Бета. От началото на войната срещу "бомбената мафия", силите на AFJ не бяха уловили почти никаква следа, която да ги доведе до опасните престъпници от извънземен произход…
Запали цигара и Аш, и се загледа по часовниците си, докато момичетата хапваха, а Алекс дремеше подпрян на масата…
( край на Откъс № 115.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар