Откъс № 116. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 116. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше вечерта, няколко дни по- късно. Двата хеликоптера на кораба Nissan, т.е.-  Honda  и  Mazda, бяха в полет около града на Съпротивата, обозначен като "B 15".  Войната на AFJ срещу "бомбената мафия", все още нямаше добри резултати. Това беше мафия на извънземни. За тази мисия на AFJ и конкретно екипите на Алекс- Алфа и Бета, знаеха само няколко извънземни.
      Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата до себе си и погледна картината под хеликоптера. Все още изучаваха този извънземен град на планетата Orixon 44, неговите жители и навиците им. Алекс смяташе, че тази местна война може и да се проточи. Тук им се оказваше съдействие, но въпреки техните усилия, не успяваха да намерят опасните извънземни престъпници, а това тяхното беше цяла групировка. Аш тъкмо си припомняше от колко точно време не се бяха прибирали в кораба Nissan, който се намираше в движение, но можеше да ги вземе в рамките на 3- 4 часа оттук. Палма в тази вечер имаше лошо настроение. Напоследък виждаха предимно извънземни около себе си, а това беше депресиращо. В тези часове Мирена и Ким спяха, а пилотираха Шао и Джейн. Хеликоптерът Honda беше станал за тукашните хора- "любимеца в небето над града".
      2.
      Във един следобед следващите дни, Алекс и Палма се разхождаха из града на извънземните. Алекс запали цигара, докато преминаваха през един от парковете тук. Извънземните бяха пуснали на свобода най- различни гадини из парковете си, а това бяха разни опасни животинки, дори и зверове. Това беше тяхната флора и фауна, отвъд градските им стени. Алекс се беше замислил нещо, а Палма се оглеждаше наоколо, наблюдавайки съществата тук.
      Неусетно се стигна до началото на вечерта. Алекс и Палма вървяха по една улица, някъде из централната част на града. Бяха се разбрали със Аш и Милена, някъде тук да се срещнат и да изчакат заедно пристигането на останалите със хеликоптера Honda. През този ден Алекс и Палма бяха издирвали извънземен от града тук, по негова снимка от охранирелни камери. Той се явяваше опасен престъпник. Работата се затрудняваше от факта, че града имаше редовни полети, както из самата планета, така и до съседни планети. Това позволяваше на престъпните елементи да се крият и да хитруват. До момента те обаче нямаха и представа, че са издирвани от земляните и AFJ.
      3.
      Вечерта напредваше, когато хеликоптера със останалите пристигна. На мястото  се бяха завърнали  също и Аш и Милена, освен Алекс и Палма. Докато хеликоптера се издигаше нагоре над града, за да поеме пътя си до кораба Nissan, Алекс взе чаша кафе, запали цигара и се загледа към снимките на извънземни престъпници. Искаше добре да ги запомни, за да може да ги разпознава по- късно, щом ги открият някъде. А корабът Nissan се намираше при една контролна база на AFJ, високо в планината, на дистанция от 500 км. от града на извънземните. На това място те щяха да се изчакат преди да предприемат каквото и да е друго.
     Във хеликоптера Honda беше топло и уютно. В креслото до Алекс дремеше вече Палма. Имаше спящи и по четирите койки. Хеликоптера се пилотираше в тези часове от Шао и Никита. Алекс умуваше над едни бели листи хартия, водеше записки и кроеше планове за справяне със извънземните престъпни групировки. Навън времето беше тихо и спокойно, а Honda летеше на височина от 2 км. над планината. Аш и Милена бяха на съседните две кресла и се занимаваха със разговори по радиото. Течеше разследване на разни извънземни, живеещи тук на Orixon 44. Връзката със кораба Nissan беше добра, както и връзката със втория хеликоптер- Mazda.
      4.
      По- късно вечерта Алекс си пусна музика и хапна топли пици, грижливо приготвени от Мирена и Ким. Навън се беше спуснал мрак и мраз. Малкото обитаемо островче в небесата- хеликоптера Honda, прелиташе над хилядни дървета, извисени понякога до 50- 60 метра височина. Според новините от изтеклите седмици, дни и часове, нямаше нищо особено по местата обитавани от земляните във звездната система Orixon.
      Алекс въздъхна и заби умен поглед напред по курса на машината, докато хрупаше соленки. Той не помнеше скоро да е имал такъв ден, когато почти нищо не го е боляло…
                                  ( край на Откъс № 116.)