Откъс № 118. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Алекс, Палма, Аш и Милена, също Мирена и Ким останаха в хеликоптера докато другите шестима заминаха към станцията, в следобеда на следващия ден, посрещнати от двойка земляни от AFJ. Шестимата заминали във станцията щяха да разговарят около един час със колегите там, преди да се приберат обратно на хеликоптера. Алекс запали цигара, докато следяха разговорите на своите във станцията. Наближаваше вечерта, а времето беше слънчево и леко хладно. Хеликоптерът все още беше покрит със камуфлажна тъкан. Алекс и Палма излязоха отново край хеликоптера и се огледаха наоколо. Входът към станцията се намираше във скалата наблизо, а това беше само един от входовете. До входа имаше охрана, както и универсален автомат за закуски, напитки, кафе и цигари. Алекс си пушеше цигарата и отпиваше джин от джобна бутилка. Палма разглеждаше наоколо и поглеждаше часовниците по ръцете си. Откакто се бяха приземили до тази станция, си размениха много информация с тукашните екипи, във разрешаването на престъпното поведение на извънземни, което биваше строго наказуемо от законите на AFJ и на земляните. Някои колеги тук се изказаха, че извънземните трябва да бъдат прогонени от Orixon 44, но така пък пропадаше целия смисъл на членството на земляните във Съпротивата на извънземните. В края на гласуването ставаше ясно, че Съпротивата започва преследване на извънземните престъпници и групировките им. Във постоянната борба срещу тези явления участваше и AFJ.
Вечерта беше започнала, когато шестимата се завърнаха при другите шестима във хеликоптера Honda. Налагше се във бъдеще често да идват в тази станция, във връзка със плановете на Съпротивата и AFJ, за съвместна борба срещу престъпниците и техните групировки. Беше подсигурена постоянна радиовръзка между хеликоптера и тази станция.
2.
Няколко дни по- късно екип Алфа със хеликоптера Honda приближаваха град № 2. Вторият хеликоптер- Mazda със екип Бета летеше в същата посока отдалечен на 140 км., по- назад. Алекс тъкмо обмисляше какво ще правят в този град, седнал зад левия пилот, а до него седеше Палма и слушаше музика със слушалките си. Те бяха тръгнали рано сутринта от онази станция, където се бяха заредили с гориво и провизии. Алекс запали цигара и погледна през люка до себе си. По койките спяха четирима от екипа. Други двама дремеха в удобните кресла, които бяха опънали с наклон назад- за сън. Алекс замисляше нови и нови задачи за пред двата бойни хеликоптера и екипажите им. Борбата срещу престъпността на извънземни елементи беше в ход. През изминалите дни бяха узнали редица истини за извънземните, които също бяха приети да строят градове на Orixon 44- Новата Земя на човешката цивилизация. Опасностите за земляните се оказваха, не чак толкова много, а групировките тук на тази планета бяха около 14. Не се беше доказало да има заговор срещу земляните, а само отделни престъпни явления. Това до известна степен успокояваше хората, които се бяха готвели за война, едва ли не. Спокоен беше и Алекс, особено след като успя да ремонтира стария си вече компютър и отново започна работа със него.
Вечерта напредваше, когато приземиха хеликоптера при Западната крепост на града. На летището беше пълно с машини. Пътнически кораб пристигнал съвсем скоро се подлагаше на приемане на пътниците в града. Това бяха предимно туристи, както и жители на градовете на извънземните на тази планета. Алекс извади бинокъла си и погледна към контролния портал на летището. Той разпозна няколко извънземни вида, а сетне свали бинокъла и извади джобната, плоска бутилка пълна със литър джин. След юнашка глътка от бутилката той се почувства значително по- добре и кимна на Палма, да излязат от хеликоптера и да огледат наоколо. Като излязоха от лявата страна на машината, тук никой не им обръщаше внимание, докато подслушваха наоколо и разглеждаха упорито, търсейки опасности. Вниманието им беше отнето от малък спретнат кораб, който се оказваше, че е на самия адмирал Буун. Забелязаха и него по- късно, докато разговаряше с охраната на летището. Изненадващо се оказваше, че кораба Nissan е установен на пет километра по- нататък. Своите хора както се оказваше бяха вече тук. Това зарадва екип Алфа. Те се позамислиха за празнуване тази вечер, а Алекс обмисляше нещо забил умен поглед във часовниците си…
( край на Откъс № 118.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар