Откъс № 119. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Във края на следобеда, няколко дни по- късно, хеликоптера Honda пътуваше над една от планините на Orixon 44, "за да се провери нещо"- както беше казал Аш. Алекс пушеше цигара в креслото си зад левия пилот, а до него беше Палма. Той тъкмо умуваше по въпроса за изучаването на тази планета- Orixon 44. Твърде възможно беше тук някога да е имало някаква цивилизация. А тази машина беше хеликоптер- подводница, ако се наложеше да проверяват други неща и във близкото море. Вече започваше вечерта, когато хеликоптера наближаваше една база- фар, на брега на вътрешното море тук. По радиото скоро влязоха във връзка с хеликоптера Mazda, който вече беше тук. Докато се приземяваха Алекс преглеждаше новините. На това място хеликоптерите щяха да пренощуват преди да продължат да търсят из района следи от някаква предишна цивилизация или от нарушители и нашественици. Все още не бяха взели решение дали ще се топнат и под вода в морето, за да огледат брега на дълбочина. Радиовръзката със кораба Nissan беше нормална в тези часове. Контакта с базата- фар беше само дистанционен. До нея нямаше да ходи никой от двата хеликоптера, нито пък бяха поканили някого. Над двата хеликоптера скоро пуснаха камуфлажна материя и застинаха в очакване на връзката със кръстосвача New York, уговорена за тези часове по графика. Интересуваше ги дали ще се наложи да пътуват извън Orixon 44. Тъкмо се бяха оформили какви ли не нови и нови задачи и планове за двата хеликоптера, а кораба Nissan оставаше при град № 2, за поне седмица.
2.
Беше друга вечер на планетата Orixon 44. Хеликоптерът Honda току- що беше пристигнал до кораба Nissan, приземени край град № 2. Вторият хеликоптер Mazda, вече беше тук от няколко часа. В тези дни двата екипа на Алекс бяха търсили някакви следи от стара цивилизация, живяла тук преди далечни времена. Вероятно биха намерили такива следи по принцип, но това беше търсене на игла в купа сено- трудна задача. Освен това двата екипа изучаваха планетата и я разглеждаха. Тази вечер екипите на Алекс имаха възможността да се приберат по каютите си в кораба Nissan. Все още се умуваше по въпроса- колко време ще останат на борда на кораба. Самият кораб пък беше в очакване на изникване на нова заявка за полет над планетата. Това бяха сериозни машини, които бяха предназначени, проектирани и изградени по сложен начин и можеха най- различни задачи да изпълняват. В кораба ги посрещнаха без особени разговори. Тук имаше техни колеги, със които не се познаваха все още. Адмирал Буун също беше в кораба, а командир Йон обсъждаше със екипажа нови и нови проблеми.
Алекс подреди личния си бокс в кораба- това беше техния дом на този свят, както и общата им универсална каюта на първите шестима от екип Алфа- Алекс, Палма, Мирена, Ким, Аш и Милена. Те мечтаеха добре да се наспят след пътуванията с хеликоптерите. След като подреди добре личния си спасителен бокс- капсула, Алекс запали цигара и отвори архивите си. Той искаше да си припомни някои неща от живота си. Тук по- късно щеше да пристигне и Палма, за да поработят по компютрите си заедно.
По- късно, щом Палма пристигна при Алекс, двамата отвориха компютрите и се разговориха по новините за самия кораба Nissan и екипажа му, през тези времена, когато двата екипа бяха изпратени с хеликоптрите по задачи. Нищо съществено не се беше случвало тук. Основните функции на Nissan- да охранява планетата и да се грижи за земляните по градовете, продължаваха да работят успешно. Алекс пушеше цигарата си и разглеждаше програмите в компютъра си и ръчните часовници. Беше намислил, ако не излетят в тази вечер и нощта, да си почива добре до сутринта, а нощите на Orixon 44 биваха много много дълги и безпаметни, докато сутрините бяха стръмни, сурови и трудни. Такива бяха и новите времена, които бяха започнали за земляните във звездната система Orixon. Алекс се позамисли- неможеше да прецени дали с хеликоптера е по- сигурно или със кораба. За жилище някъде долу по градовете, нямаше никакъв начин да стане, нямаше и да бъде сигурно сетне. Решили твърдо така и да си умрат по корабите на AFJ, тези хора тук на Nissan разбираха, че непомнят колко време точно бяха летяли до далечни планети и обратно, изолирани от каквито и да било себеподобни наблизо. Беше дошло време да пуснат котва и то именно тук- на Orixon 44…
( край на Откъс № 119.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар