Откъс № 120. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Във началото на вечерта, дни по- късно хеликоптерът Honda прелиташе ниско над някаква гориста местност. Алекс пушеше цигара и със неизяснено настроение се стягаше за поредната си битка със "злите сили от невидимия свят" и болките породени от това. Екип Алфа се намираше в добро здраве и настроение, а Алекс и Палма седяха зад пилотите и се опитваха да поработят по компютрите си. Хеликоптера се пилотираше от Шао и Джейн, които използваха предимно автопилот. Двата хеликоптера се прибираха към кораба Nissan, след като оглеждаха мястото на падане на метеорит със размерите на малка къща. На това място не откриха биологичен материал или някакви същества. Това беше било просто астероид. Алекс продължаваше да пуши цигари, докато обмисляше нещата от последните времена. Напоследък атаките на "злите сили от невидимия свят" жестоко го измъчваха и му готвеха кошмарно бъдеще, а той се бореше за добър живот и бъдеще, спорейки с тях. Неговите колеги също страдаха от набезите на "невидимите врагове", които им замисляха ужасии. Алекс успя да разкрие още една тайна- "злите сили" ги преследваха и наказваха, за да скрият и потулят истините за световете, които до момента беше разкрило и разгадало AFJ. За AFJ бяха известни и документирани почти всички грозни тайни, истини и загадки на световете, заради които биха ги убили, ако можеха. Документираните и записани намерения на "злите сили" да убиват, щом бъде разгадана от някого още някоя тяхна грозна тайна, шокира не само AFJ, но и цялото общество на земляните. За изненада на всички, AFJ нямаше намерения да пази грозните истини в тайна от обществото на земляните, които живееха все пак някак си, понякога щастливо. Алекс се разчувства. Световете бяха създадени не за да се живее добре, а за да се снимат ужаси и да се дои всичко възможно от хората, което би свършило някаква работа на "злите". В крайна сметка всичко се обясняваше със алчност, завист, лакомия, глупост и садизъм, факторите водили цивилизациите милиони пъти до поредния апокалипсис и гибел.
2.
Вечерта напредваше, а хеликоптера Honda все повече наближаваше кораба Nissan, установен край град № 2. Алекс обмисляше мерки за продължаване борбата за оцеляване и съпротива срещу "злите сили". Чудовищните им намерения да убиват "който знае нещо", все още шокираха и Алекс. Бяха взети спешни мерки за да се противопоставят на подобни явления. Мерките за сигурност по кораби и градове бяха затегнати спешно. Докато умуваше и записваше мисълта си, Алекс обсъждаше бъдещите планове със Палма и Аш. "Злите сили" беснееха, че са били разкрити и изобличени, за съжаления земляните нямаха на кого да се "оплачат". Единствената надежда за оцеляване на земляните- AFJ, беше в добро и стегнато състояние, а машините до голяма степен служеха вярно, произвеждаха се и нови, колкото трябваше. Ниската възраст на смъртността сред хората се обясняваше със сложните обстоятелства- далече от родната планета- по чужди планети и то следени от "злите сили", които искаха да ги унищожат, след като им отнемат всичко… Ужасите преживени от земляните милиони пъти се помнеха добре и това ги настройваше за отмъщение, възмездие и правосъдии, а тук много им помагаха Християнството и редица други религии от Земята.
3.
След като двата хеликоптера се прибраха на борда на кораба Nissan, Алекс остана в хеликоптера за да умува още и още, трябваха спешни мерки във борбата за оцеляване, а от това зависеше човешкия род и цивилизации. Усилията на Алекс и неговите екипи не бяха нито напразни, нито единствени- Земята разполагаше със учени и мъдреци, със технологии, наука и техника. Разбира се пък на самата Земя все още биваше робовладелчески строй. Това тежеше на много хора, но все още нищо неможеше да се предприеме по въпроса. Мнозина тайно се заричаха "да се върнат отново на родната планета", но точно така- с бойните кораби и силно въоръжени… Други тръгваха на там със празни кораби и добре заредени, за да спасят още по няколко хиляди души оттам…
Алекс въздъхна дълбоко, а ситуацията беше такава: по- добре беше да умреш прав. Умиране имаше, но оттърване- не…
( край на Откъс № 120.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар