Откъс № 121. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 121. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Беше вечерта, когато хеликоптера Nissan приближаваше към град № 1, летейки на малка височина над  вътрешно езеро. Екип Алфа беше в добро състояние, а няколко души спяха по койките в горната част на хеликоптера. Алекс си пушеше цигарите и умуваше по листите от хартия нови и нови неща и хрумвания. Той първо написваше разни думи и дълго мислеше за тях и значението им, преди да продължи нататък. Тази вечер пилотираха хеликоптера Шон и Никита. Автопилотът работеше нормално, та не се налагаше значи, да коригират пилотирането ръчно. Аш и Милена се бяха захванали да приготвят нещо вкусно около тясната кухненска част на хеликоптера. Палма и Мирена следяха новините получавани от къде ли не, във вид на сгъстени, кодирани сигнали със висока скорост. Информацията след декодирането даваше снимков и текстов материал, а в някои случаи и видео. Радиовръзката със град № 1 беше нормална, а там ги очакваха да пристигнат, за да отменят готовността си за посрещането. Корабът Nissan все още се намираше пък до град № 2.
     По- късно във тази вечер, Алекс очакваше да пристигнат в скоро време до пистата на Северната крепост на град № 1, където щяха да ги приемат техните колеги. Той все още обмисляше какво щяха да правят във Северната крепост. Имаха нужда от нова техника и от разни стари части за хеликоптера. Това беше сериозна машина, която можеше да пътува и във времето. Същото важеше и за втория хеликоптер Mazda. Този ден отново бяха изучавали този континент и бяха търсили следи от древни цивилизации, живели може би тук някога отдавна.  
      2.  
      Около 4 дни по- късно хеликоптрите бяха скачени към кораба Nissan и той бавно набираше височина във обичайното си патрулиране над Orixon 44. Алекс и неговите екипи бяха по местата си в работната каюта, а някои от тях почиваха в боксовете си от които можеше да се излезе директно в каютата, но имаше и херметични врати за изолация. Тук всичко беше направено да може да оцелява самостоятелно, ако предстои катастрофа на кораба. Алекс отново обмисляше нещата заедно със специални екипи от кораба, специално обучени за целта. Общуваха дистанционно по корабните честоти на радиото. Имаха и видеовръзка, и си показваха разни листи с чертежи и текстове, за да обмислят защо последните мисии не доведоха до положителен резултат.
      По- късно, когато Nissan се намираше на височина от 10 км. над планетата, Алекс запали цигара и въздъхна. Нещата ставаха все по- сложни, а резултатите не бяха добри… Замислен над последните събития от последните няколко дни, Алекс имаше да решава сложни проблеми.
      Късно вечерта Nissan прелиташе над океана, където щяха да претърсват за новопристигнали нарушители от космоса. Очакваше се някъде из океана да намерят потопил се космически кораб.
       3.
       Вечерта няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент на Orixon 44. На борда на този боен космически кораб имаше около 250 души екипаж, а кораба беше от Флота на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара и наблюдаваше нещо по часовниците си, докато умуваше нещо и драскаше по едни хартиени листи на плота на пулта пред себе си, а до него седеше Палма и слушаше музика със слушалки. Мирена и Ким приготвяха прясна храна за вечерта и нощта на Екип Алфа, един от екипите на Алекс. Аш и Милена пък току- що се завръщаха от каютата на командир Йон, където получиха инструкции. Ставаше някаква сериозна война из Времето, в която корабът можеше да бъде намесен- недостигаха добри хора. Древната война между силите на злото и силите на доброто се трепеха жестоко навсякъде из Времето, след избегването на поредната опасност от апокалипсис.
      Алекс се запозна по- късно във вечерта, със новите инструкции от командир Йон и замислен се изправи пред предния люк на каютата. Някакъв усет му говореше, че отново са били застигнати от добри времена, но това никак не му се вярваше. Оптимист до мозъка на костите си, той гледаше със  недоверие почти на всекиго и на всичко. Избегнат беше в тези времена апокалипсис със нашествие от метални роботи, с които вражеска цивилизация превземаше планети, на вълни на вълни и то за кой ли път. Този път тяхното нашествие беше осуетено и спряно…  Алекс въздъхна и се замисли нещо по този въпрос…
                                  ( край на Откъс № 121.)