Откъс № 122. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Беше една вечер на борда на кораба Nissan, който се носеше сред облаците със около 100 км/ч. във режим на дирижабъл. Това беше патрулен полет. Алекс и Палма се разхождаха из оранжерията на кораба- един малък рай в небесата. В дъното се намираше столовата на кораба, където нощните смени вечеряха, преди подготовка за поемане на смените си. Реалността беше изключително променлива и динамична. Войната между доброто и злото правеше Миналото променливо, със само временни резултати, а Настоящето изглеждаше нестабилно. Двамата седнаха на дървена пейка под старо дърво със домати и Алекс запали цигара замислен. Тези плодове и зеленчуци тук бяха бързорастящи и даваха нова реколта два пъти в месеца. Палма беше замислена и почти тъжна. Тя си беше спомнила нещо от миналото и се беше натъжила. Алекс отпи глътка джин и спря погледа си върху единия от часовниците на лявата ръка. Тук "зелената детелинка" показваше, че нещата са под контрол и стабилни. Друга информация на екрана показваше добра радиовръзка със Кулата- Фар на град № 1. Едни йероглифи обясняваха набързо някакви сегашни проблеми на самия кораб. Алекс въздъхна и забеляза, че до телепортацията му остава около три часа време. Той вече знаеше къде го телепортират, но опитваше да ги убеди да не му изтриват поне паметта сетне. Той биваше изпратен на разузнаване на "Върха на Времето", както му казваха, във временна сонда, изпратена предварително с тази цел. Сетне поради опасност от злоупотреба със информация, тя биваше изчистена от паметта му.
2.
Вечерта на другия ден Nissan продължаваше патрулирането си в небесата на Orixon 44. Трябваше да се предотврати следващия опит за нашествие на "лоши от космоса". Алекс беше бесен през цялото време. Той мразеше всякакви нашественици, пък камо ли от космоса и то "лоши". В паметта му изплуваха хиляди подобни нашествия, случвали се някога… Алекс запали цигара и дълго наблюдава картинката по часовниците си. Един от кораба Nissan беше претърпял тежка телепортация и се намираше в операционната зала на кораба в нестабилно състояние. Войната за оцеляването на човешката раса и цивилизация продължаваше с променливи резултати из Времето. Древният спор на "доброто" и "злото" поставяше цивилизацията в неизгодна позиция.
3.
Беше следобед, когато Nissan приближаваше една Кула- Фар, каквито имаше много по границите на заселения континент. Намираха се на няколко километра над височината на Кулата, а до мястото имаше към 200 км. Алекс пушеше цигара и проверяваше кодовете на Кулата по радиото. Там служеха близо 1,000 военни от AFJ, които разполагаха и със хеликоптри- подводници. Скоро проверките приключиха, а към Nissan бяха изпратени новини, събирани и подредени в Кулата. Мястото се намираше от източната страна на континента, където вътрешен залив омекотяваше силните вълни от океаните. Тук все още нямаше изграден цивилен град, а нататък със около 2,000 км. се намираше тренировъчно- изпитателен полигон за подготовка на нови военни за AFJ.
Алекс беше объркан от някои новини, с каквито се запознаваше в тези часове. Той знаеше добре, че се води война между "злото" и "доброто", почти навсякъде из Времето, и че самото Настояще биваше променлива величина. Въпреки всичко това се забелязваха моменти на покой, когато "злото" отсъстваше от Настоящето. Такива часове се забелязваха все по- малко. Според инструкциите на командира Йон и адмирал Буун, кораба Nissan трябваше да гради стратегията си за включване във тази древна война, дори тук- на планетата Orixon 44. Алекс се замисли дълбоко, докато наблюдаваше на екрана си програмата за преходи през времето. Това биваше сложна и опасна работа. Случваше се хора да закъсат някъде из времето, без надежда за завръщане във настоящето си…
4.
В един момент нещо прищрака във автоматиката на каютата, а от часовниците на Алекс започна "пиукане" на една от алармите. Той погледна екрана на единия си часовник, а там пишеше: "Алекс това тук сега не е кораба Nissan! Това е отвличане! "… Алекс запали цигара, погледна листа хартия пред себе си и провери оръжията си и задължителната раница. Това до него не бяха хората от екипа му, а просто някакви извънземни. Той се замисли дълбоко. Времето течеше, а той се загледа навън, докато чуваше техните разговори- на пръв поглед, нищо особено…
( край на Откъс № 122.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар