Откъс № 123. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 123. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     По принцип това беше същата вечер, а Алекс се намираше в кораб на извънземните, опитали да имитират каютата на неговия екип Алфа. Това можеше да е къде ли не, кога ли не, някъде, някога, там… Алекс разпознаваше познати неща из компютъра на пулта, където се беше натресъл, по някакви причини. Извънземните не му обръщаха внимание, а си разговаряха спокойно и той долу- горе разбираше за какъв кораб ставаше дума. Известни различия във логиката му обясняваха да внимава- това можеше да е някакъв експеримент или направо капан. Без съмнение, тези хора тук той ги познаваше от някъде и това му беше голяма загадка. Просто си ги беше припомнил и разпознал, за късмет- като приятели. Докато се запознаваше със информацията за кораба и неговия сегашен полет, от разговорите на хората в каютата, Алекс срещаше известни затруднения от непозната логика. Затова пък разполагаше със цял пулт, а на "бокса му" имаше табелка: "Алекс". Можеше дори да поспи, ако има желание. Тук храната сигурно не беше чак толкова различна, та да не може да хапне… Но това не беше някакъв неясен негов сън, а реалността. Като най- опитното, опитно мишленце във лабиринта, Алекс обмисляше как да постъпи. Той реши на първо време просто да внимава, и за сега да не търси телепортиране обратно на борда на кораба Nissan.
      2.  
      Това беше друга вечер, а Алекс се беше завърнал на кораба Nissan. Някаква каша се беше оплела, докато той известно време се беше появил като двоен човек. В търсене на втория си "аз" от плът и кръв, Алекс беше позагазил на чуждо място. Докато рискуваше себе си, някак си "двойно", Алекс беше забравил, че не е сам. Той запали цигара и погледна Палма, която седеше наблизо зад пулта си. На неговите часовници зеленееше една четирилистна "зелена детелина", а това в тези часове означаваше страшно много… Сетне погледна по пулта си, който не беше поискал потвърждаване на парола, а това беше добър знак- тук никой друг не беше поглеждал, докато липсваше от Nissan…
      3.
      Вечерта на другия ден Nissan продължаваше патрулирането над континента със около 100 км/ч и във режим дирижабъл. Алекс се радваше на хубав ден този път, а самия той в тези часове не беше "двоен". Струпването на две негови тела в едно, беше преодоляно, но той се чудеше какво всъщност прави самия той на друго място по същото време. Това му оставаше загадка. Телепортирането си оставаше "опасна работа", а това да бъде постоянно жаден, заради това, вече му ставаше навик. При телепортация човешкото тяло съхнеше и губеше вода. Алекс запали цигара и извади бутилката джин от джоба си, а тя беше плоска и събираше един литър. Една юнашка глътка му изгори гърлото, а той се огледа наоколо. Палма се губеше някъде, а Мирена и Ким приготвяха вкусотии за вечерята на шестимата, докато Аш инструктираше роботите на екип Алфа.
      По- късно Алекс намери Палма в неговия бокс, където беше заспала. Той не я събуди, а отиде в лабораторията, за да провери едно растение, което отглеждаха от извъземни семена. Там беше неговата майка и шамана Джи, който обикновено отглеждаше билки и лекове и забъркваше лекарства за всякакви болки. Алекс гушна старата си майка, похвали я, че изглежда добре и седна край тях, за да чуе най- новите неща от лабораторията, както и за своите деца- порастнали и по- малки. Тук си припомниха и старият му баща, който беше загинал от болест, преди години. На борда на кораба в стаичката със урните на починалите роднини, се пазеше и неговия прах. Алекс се порадва на майка си, която тъкмо се беше захванала да разсажда нови и нови растения, а някъде в дъното се вареше вкусна гозба, сигурно- фасул. Алекс по- късно хапна гореща чорба от менюто на майка си, преди да се оттегли обратно в дежурната. Те бяха съвсем наблизо през цялото време.
      По- късно вечерта Алекс преглеждаше последните новини получени в кораба, докато наближаваха град № 5. Командир Йон все още не беше дал инструкции и не беше се произнесъл дали ще кацат до този град. Екипажът отново се състоеше от 300 души, след новите попълнения, а някои бяха задържани в болница. В очакване на спокойна вечер, Алекс се отдаде да изобретява трети часовник за себе си, изцяло с негови чипове и схеми. Той беше имал нещо в предвид при това… Сетне въздъхна и погледна умно новите чипове, които автомата беше изпекъл току- що.
                                  ( край на Откъс № 123.)