Откъс № 124. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Наближаваше вечер на борда на кораба Nissan, докато той патрулираше над заселения континент. Намираха се на 10 км. височина във режим на дирижабъл, а летяха със скорост 100 км/ч. Алекс пушеше цигара и се радваше на деня, който вече си отиваше, малко по малко. Шестимата бяха в каютата в тези часове, заети със обичайни занимания, а Алекс отново драскаше по листи хартия, нови и нови планове и хрумвания. На часовниците му зеленееше четирилистна "зелена детелина"- знак, че всичко е под контрол и по принцип без сериозни проблеми. Новият му трети часовник показваше сложни графици на предстоящите му телепортации. Разузнаването на предната линия на времето- "Върха на Времето", беше особено важно за AFJ. От видяното, чутото и усетеното именно там, зависеха страшно много неща. Третият часовник работеше без проблем и имаше някои специални функции, като принудително отзоваване обратно, както и "отказ на телепортация". Тук се намираше и чипа- "черна кутия" за самия Алекс, ако се биха объркали тотално нещата със него. Това можеше да му спаси живота, ако някой колега коригираше със спасителни действия във Времето.
Вечерта напредваше, а в небесата на Orixon 44 над единствения заселен континент, нямаше кой знае колко машини. Около двадесет различни машини летяха в тези часове, като сред тях нямаше нито една опасност за земляните. Алекс пушеше цигари, отпиваше джин и наблюдаваше радара на екрана си. Той се опитваше да създаде стратегия за справяне със масирана атака към планетата, и то от космоса. До момента се беше разчитало на зенитни ракети и изтребители, но това не се виждаше достатъчно на Алекс. Докато умуваше по темата, Алекс погледна към часовниците си и нещо пресметна набързо. До него седеше Палма и слушаше музика със слушалки, а по- нататък Мирена и Ким се опитваха да разговарят с близката Кула- Фар, където живееха и служеха 5,000 военни от AFJ. Тази вечер Nissan щеше да прелети наблизо над техните координати, но поне за момента не се очакваше да се приземяват там с кораба Nissan. По- нататък Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и нощта на шестимата.
2.
Беше няколко дни по- късно, когато Nissan продължаваше полета си във патрулиране над заселения континент. Над планетата Orixon 44 в тези часове вървяха учения на AFJ. Всякакви други летящи машини бяха със забрана за полет, а пет кораба изчакваха разрешение да доближават планетата. Кръстосвачът New York беше също наблизо до планетата и участваше в ученията. Там други два кораба бяха заели мястото на корабите Nissan и Ford.
Алекс пушеше цигара, след като преди около час се беше завърнал от далечна телепортация. Опитваха да му трият паметта, но неуспяваха- той вече имаше много памет във третия си часовник, заснел всичко там- на Върха на Времето. Алекс преглеждаше заснетите кадри от другото място и всичко си припомняше отново. Невидимите не си даваха сметки, че неговата памет никога повече нямаше да се губи и изтрива, именно по неговата воля. Самият той разследваше всичко това около изтриването на паметта му, именно защото в това имаше нещо гнило… Като най- опитното опитно мишле в лабиринта, той неможеше да разбере защо Заместник Главнокоманващ AFJ бива телепортиран тайно и му бива изтривана редовно паметта. Самата дума- "тайна" се тълкуваше така: "Всъщност те идват да ви източат кръвта и да ви одерат кожата!". Пределно ясно му беше на Алекс, че земляните се ползват предимно за месо и робство, но тук AFJ нямаше намерения да се предава…
3.
Беше късно вечерта. Военните учения на AFJ и Съпротивата течаха в умерени темпове. От някъде беше дошла информация, че нашественици приближават Orixon 44. Нямаше данни за колко кораба става дума. Алекс пушеше цигари изправен пред предния люк и наблюдаваше наоколо с бинокъла си. Тази оптика беше мощна и можеше да засече много неща, опитващи да приближат, по принцип. Корабът Nissan тази нощ щеше да остане в орбита над континента. Вторият кораб Ford оставаше надолу със около 20 км. за да може да се спусне при необходимост към летищата. Алекс и Аш огледаха радарите и скенерите си, но нищо обезпокоително нямаше около планетата, поне до тези часове…
( край на Откъс № 124.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар