Откъс № 125. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 125. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Наближаваше вечерта на другия ден. Ученията над планетата Orixon 44, както и долу на самата планета продължаваха. Корабът Nissan се намираше на около 80 км. височина и плавно се носеше в източна посока, докато дежурни наблюдаваха космоса от тази страна на планетата. Алекс беше имал тежък ден със големи физически страдания, както и пищене на главата. Това трудно се обясняваше на какво точно се дължи, а той опитваше да "изплува", през цялото това време. Алекс продължи да си лекува неразположението със таблетки и билки от шамана Джи, докато умуваше къде са слабите места на стратегиите на планетата за отбрана. Далечните сигнали за предстоящо нашествие от към космоса, можеха и да не се сбъднат скоро.
     2.
     Една вечер по- късно във времето, корабът Nissan прелиташе над крайбрежната ивица между континента и океана. Движеха се на дирижабъл и плавно. Алекс се беше усамотил в почивния си бокс и умуваше над листите с хартия и хитрите си машинки и часовници. Височината беше около 20 км., а наблизо би трябвало да има само две Кули- фарове на AFJ. Очакваше се първата от тях да започне да се вижда в скоро време. Все още нямаха радиовръзка с тези Фарове. Алекс взе кафе от автомата и запали цигара. Намираше се в лошо здравословно състояние, но това не му пречеше да умува. Той беше усетил нещо гнило някъде скрито наблизо, та даваше всичко възможно за да открие за какво става дума. По някое време локатора на единия му часовник показа, че някой се опитва да се свърже по радиото с него. Алекс поиска да му бъдат изпратени тайните опознавателни кодове и направи връзката възможна. Сигналът беше много слаб, но Алекс успя да определи поне координатите на приближаващ от космоса, не много голям кораб. Кодовете които се получаваха бяха изключително древни кодове на AFJ, но Алекс ги разпозна и пусна отговор към неизвестния кораб.
       3.
        Корабът Nissan се намираше над планетата във режим дирижабъл на около 40 км. височина. Това беше няколко дни по-късно. Алекс пушеше цигари и наблюдаваше новините, събирани от различните канали от последната седмица. Това бяха сгъстени текстове и снимки, получавани по радиовълни. Докато анализираше информацията от новините, Алекс забеляза, че вече наближава вечерта. Палма тъкмо се беше завърнала от разходката си със Мирена из кораба. Двете бяха донесли прясна храна и доста хранителни покупки, не без помощта на робот. Зареждаха се за продължително време, защото можеше да се наложи да спрат разходките, ако кораба извършва сложни маневри. Все още се очакваше поредното нашествие от космоса, когато едни много бързи минаваха на вълни на вълни и избиваха хората. Алекс беснееше от подобно развитие на нещата, а хората от Съпротивата знаеха за това явление от преди. За да си опазят цивилизацията, както на Orixon 44, така и по другите околни планети, военните от AFJ можеха да използват и груба сила и тежки оръжия. Тези хора знаеха изключително много от тайните и загадките на световете, а това, което още не бяха разкрили, беше само въпрос на време.
     4.
     По- късно във вечерта Алекс пушеше цигари, в добра форма и организираше нещо по радиоканалите на Nissan. Той се беше ангажирал да направят преброяване на населението, като се започнеше от Orixon 44. Интересуваха се всички, дали изчезват земляните или са все същата бройка, или може би се увеличават. Поради сложните обстоятелства и дистанцията между планетите, това преброяване нямаше да стане лесно. Междувременно на борда на кораба Nissan бяха пристигнали десет души от Юпитер, които носеха нова техника от планетата си, а мислеха да отнесат друга техника, произвеждана от земляните във системата Orixon. Те също така носеха филми, музика и какво ли не, от планетата си. Из Слънчевата система отдавна бяха настъпили промени и различия.
      Алекс се замисли дълбоко. Как му се искаше да зърне отново Земята, да изпита гравитацията й, да погледне отново към Слънцето, на каквото и да е заприличала Земята сега- 7017- та година. За съжаление AFJ нямаше намерения скоро да загърби всичко за да се завръща отново там. Отделни смели войни отиваха до там със почти празни кораби, освен много храна и гориво, за да продължават да евакуират и спасяват земляни…
                                  ( край на Откъс № 125.)