Откъс № 126. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 126. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Беше един следобед, няколко дни по- късно. Корабът Nissan приближаваше град № 1. Алекс пушеше цигари, този път в задоволителна здравна форма, и преценяваше новините от Земята. Там беше започнало генно инженерство и от хората, във първоначалната им форма, малцина оцелели. Това- 7017- та година. Господарите там искали да превземат планети със същества създадени чрез генетично инженерство, съобразени със условията по далечните планети, със единствени намерения да печелят от труда им. Това още по ужасяващо робство можеше да достигне и звездната система Orixon, където живееха много хора от стария вид. Проблема на съществата създадени със промени във анатомията и приспособимостта към далечни планети, всъщност това бяха същите хора, със същите души. Всъщност отново земляните, този път приличащи на някакви извънземни същества, без права, а съобразени да оцелеят по чужди планети във робство, заради добиваните материи от там, по- късно транспортирани обратно до Земята… Алекс беше ужасен от подобно бъдеще на цивилизациите, от такова развитие на нещата. Това ужаси много хора от AFJ, а оттам беше съобщена новината и по градовете и земните колонии. Цивилизацията не можеше да повярва на подобно развитие на реалността, а Командващите AFJ, останаха дълбоко замислени…
     2.
     Няколко дни по- късно корабът Nissan патрулираше над планетата. Корабът прелиташе бавно през черни облаци, а долу плющеше проливен дъжд. Алекс пушеше цигари замислен над хартийките от архивите си. Проблемът, че Господарите на Земята ще променят генетично хората, правейки ги някакви изроди, за да им експлоатират труда по далечни планети, продължително време шокираше няколко цивилизации. Сред военните от AFJ се надигаше гняв, който много скоро можеше да предизвика изпращане на техни сили и кораби, обратно към Земята, за да Разследват тотално цялата каша възникваща там. Алекс все по- рядко се сещаше за тази тема. Той вярваше на колегите си, а самия той нямаше намерение да се завръща до Земята за Разследването.
      3.
      Идваше вечерта, а из кораба Nissan вървяха продължителни разговори със другите кораби, кръстосвачи и градове, докъдето стигаше връзката по радиото. Никой нямаше намерение да се преражда сетне като някакво изродено същество, създадено само за да работи или воюва, а това на далечни планети. Възмущението на хората добиваше огромни мащаби и мощност. Сред някои кръгове вече се говореше за изпращане на кораби към Земята, за да линчуват виновниците за цялата тотална каша там и нечисти намерения към земните цивилизации. Алекс се въздържаше от мнение и решение. Той смяташе да умува по съвсем други проблеми. Честото телепортиране бавно и сигурно го преуморяваше и убиваше. Той смяташе да откаже това да продължава, ако само знаеше къде и на кого да го откаже…
      4.
      Една вечер след няколко дни, Nissan се намираше на около 15 км. височина и наближаваше град № 2. Алекс пушеше цигари затрупан със техника и листи хартия, опитвайки се да въведе някакъв ред из тях. Той смяташе да си сложи "ограничител на телепортиране", т.е. това да може да става, единствено със неговото разрешение. За момента имаше план, точно как да е направен този "ограничител", но пък незнаеше какви последици може да има от подобно нещо. Ако неговите телепортации имат някакво сериозно значение и роля, то тяхното спиране можеше да доведе сериозни поражения… Разколебан как да постъпи, Алекс висеше отчаян над схемите на "ограничителя" и се чудеше от къде да търси поне съвет, как да постъпи…
      5. 
      По- късно същата вечер, Алекс разговаряше със командир Йон и адмирал Буун по въпроса за "тайните телепортации", които бавно, но сигурно му изчерпваха силите и го убиваха. И тримата се разбраха да умуват по този проблем на Алекс. Каквото и знчение да имаше телепортирането му, Алекс искаше да разбере смисъла от това, та поне да знае от какво е починал, когато това се случи… Четвъртият, който умуваше по същия въпрос- шаманът Джи, също обещаваше да помогне с каквото може и знае… Това временно успокои Алекс и той се оттегли да си почива.
                                  ( край на Откъс № 126.)