Откъс № 127. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 127. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Една вечер, няколко дни по- късно корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44, на около 15 км. височина. Алекс пушеше цигари и наблюдаваше развитието на събитията от последните времена. Неговите хора от каютата на шестимата се мотаеха наоколо, а Аш и Милена спяха по боксовете си за почивка. Алекс беше дал нови инструкции за тези от колегите си, които щяха да заминат с бойни кораби обратно към родната планета- Земята, за Разследване и спасяване на човешките цивилизации от "злите сили", опитващи какви ли не пъклени планове за унищожаването им. Агенцията AFJ навлизаше в тежки времена- част от Флотилията на AFJ, щеше да пътува към Земята, т.е. най- малко три земни години щеше да отсъства от звездната система Orixon. Разделянето на Флота на Агенцията, нямаше да бъде проблем- хора и кораби имаше достатъчно…
       2.
       Вечерта напредваше, а сред екипажа на Nissan вървеше един от празниците, когато добри времена отново и отново застигаха земляните, дори тук- на една земна година дистанция от родната Земя. Нещо им извираше из душите, една радост, каквато отдавна не бяха имали. Алекс се затвори в бокса си и пусна силна музика. Искаше да си почине добре, да обмисли отново въпроса за неговите тайнствени телепортации, за които почти нищо не беше разбрал. Мисълта, че може би е важно това, което прави при тези телепортации, го безпокоеше. Той се беше усетил слаб и грохнал на края на силите си и възможностите си, именно заради тези телепортации, а искаше поне да знае, защо това се случва със него. Алекс знаеше, че животът на човека е една програма, съвкупност от игри и програми, а в същото време е театър пред отбраната публика в небесата. Алекс знаеше, че съдбата на човека се дава ден за ден по време на сън, съобразно с плана на съдбата, който е за цял живот. Това беше като съвременната виртуална реалност, но със много повече сетивни възприятия и връзки между съвкупността от игри и програми. Пътят на човека започваше от раждането му, та чак до неговата смърт. Това беше маратон, в който накрая стигаш във отвъдното- паралелен свят и също програма…
        3.
        По- късно въпросната вечер Алекс извика Палма и двамата излязоха по тунелите и асансьорите на кораба, за да се разходят, а също да пазаруват от складовете му, за да заредят с провизии личните си боксове, които бяха автономни капсули, проектирани да оцеляват при всякакви обстоятелтва, дори при катастрофа на самия кораб. Палма беше радостна по време на разходката им, а Алекс запали цигара и отпи глътка джин от джобната бутилка и остави нещата да се променят, поне временно без самия той да умува по темата… Оптимизъм витаеше из кораба. По същото време кораба Ford се движеше успоредно на техния кораб, на дистанция от 500 км. Имаха планове да увиснат наблизо до град № 3, без приземяване, да се скачат двата кораба и да празнуват заедно празниците по земните календари, макар и тук на Orixon 44.
      4.   
      Във началото на вечерта, на другия ден, Nissan държеше курс към град № 3. Очакваше се до няколко часа да бъдат над този град на земляните. Вторият кораб се беше отклонил през изминалата нощ в друга посока, където проверяваше за паднал обект във джунглата, вероятно- малък астероид. Алекс беше в много лошо здраве през този ден. Той пушеше цигари, изморен и безпомощен, докато се опитваше да изплува от тежкото си състояние. Наскоро той си беше спомнил, че световете се управляват от човекоядни хуманоиди. Това известно време го беше забравил неволно. Докато се чудеше дали има оцеляващи измежду хората, той ставаше все по- болен и отчаян. На този кораб всичките бяха обикновени- нечовекоядни хора. Но- какъв беше сега броя на себеподобните, които бяха оцелели до момента, а колко от тях щяха да оцелеят и в бъдеще, това се питаше Алекс, вече на края на силите си и възможностите си. Рискувайки да издъхне от тази коварна болест, Алекс опитваше отново и отново да създаде план за оцеляването на себеподобните си. Шансовете някой да успее да оцелява отново и отново във подобен враждебен свят, бяха минимални, но хората от AFJ нямаше да се откажат от тази идея, защото иначе нямаше да остане нито един от себеподобните…
      Алекс въздъхна тежко, отпуснат в креслото си. Беше си пуснал траурна музика, докато опитваше компютърна програма от древността. Той искаше да опита нещо от телепортирането, чрез тази програма.
                                  ( край на Откъс № 127.)