Откъс № 128. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Двата кораба се намираха във режим "дирижабъл" на 10 км. над град № 3, вече трети ден. Вятъра леко ги вееше в източна посока, а между тях бяха пуснати временни пилони и подвижен тунел за преминаване на хората между двата кораба. Алекс пушеше цигари, а до него Палма опитваше да се свърже по радио, със корабите, които заминаваха към Земята. Мирена и Ким приготвяха топла храна за вечерта и идващата нощ, а Аш и Милена бяха отишли из кораба, всъщност вече бяха във столовата и се черпеха, а там имаше още 40 души. Алекс беше зает тази вечер със изискванията към отпътуващите кораби към Земята. Трябваше точно да се преценят нещата и товарите, които щяха да се качат на корабите, а също да се прецени от колко души щяха да се състоят екипажите. Никой незнаеше дали по обратния път към звездната система Orixon, тези кораби щяха да са пълни с евакуирани хора от Земята. Предвидливо сред отпътуващите кораби щеше да има и няколко полупразни, но заредени с храна и гориво. Те щяха да поемат натоварването от евакуирани земляни оттам, ако се окажеше добър вариант. За тази мисия, която започваше вече, на Земята не знаеше никой. Командването на AFJ искаше да бъде тайна, а освен това- да провери хората си за наличието на предатели сред тях.
Беше късно вечерта, когато Алекс пушеше цигара до люка край пултовете и наблюдаваше града долу под двата кораба. Усещането беше невероятно, защото там живееха няколко милиона души земляни. Градът се намираше до голяма степен под земята, заради изискванията за сигурност и безопасност, на непознати планети.
2.
Няколко дни по- късно кораба Nissan патрулираше над заселения континент. Прелитаха бавно над хилядолетна гора, на около 15 км. височина. Алекс беше във изключително тежко състояние и нямаше понятие от какво му иде това, какви са причините. Той си взе студен сироп от хладилника и запали цигара. Нещо съвсем сериозно се беше объркало през тези времена, но нямаше достоверна информация за това. Алекс смяташе да поиска разследване по въпроса. Докато той се измъчваше сериозно, разполагаше със лековити таблетки, билки и сиропи. Състоянието му приличаше на челен удар със 300 км/ч. Това беше страшно силно мъчение, от което той се опитваше да изплува.
3.
По- късно вечерта Алекс изпита облекчение на мъките си и живна, отново лековете на шамана Джи му бяха помогнали. Той се зарадва, взе си кафе и запали цигара. Беше изоставил със много часове умуването си по проблемите, а сега, ако се задържеше в добро здраве мислеше да навакса закъсняването. До него седеше Палма и заедно със Мирена и Ким разглеждаха последните новини. В тези дни отпътуваха към родната планета Земята, още три бойни кораба на AFJ. По заводите за кораби засилено строяха нови кораби. Хора имаше достатъчно на Orixon 44, а военните школи подготвяха непрекъснато нови попълнения за AFJ и бойните им кораби.
Алекс се изправи пред един от люковете на каютата и се загледа навън. Величествената хилядолетна гора под кораба, радваше погледа му.
4.
Във вечерта на другия ден хеликоптерът Honda със дванадесет души- Екип Алфа на Алекс се приземиха в град № 4, на площадка във Западната крепост на града. Тук плющеше проливен дъжд. Алекс запали цигара и отвори една от вратите за да подишат свеж въздух. Времето беше подходящо за размисъл. Навън все още нямаше да излиза никой от екипа, но се очакваше да им донесат малък компютър на Съпротивата, за да съгласуват новите си съвместни действия във системата Orixon. Този малък компютър щеше да остане във хеликоптера неограничено дълго време. Докато очакваха пратката да бъде доставена тук, някои от екип Алфа отидоха да си почиват, а четирима смятаха да спят. Аш и Милена опитваха радиовръзка със Съпротивата и Западната крепост. За този момент нямаше стабилна радиовръзка. Алекс огледа района с бинокъла си. Не се забелязваше нищо особено наоколо, освен постовете на крепостта. Самите те познаваха хеликоптера и само бяха сигнализирали, че е той е вече тук. Алекс се замисли и замечта за далечни времена. Палма тъкмо беше направила бърза закуска и го викаше на мястото му, за да похапнат заедно. Някъде наблизо падаха гръмотевици.
( край на Откъс № 128.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар