Откъс № 129. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Още рано сутринта хеликоптерът Honda напусна площадката край град № 4. Докато хеликоптерът набираше височина към орбита, където ги очакваше кораба Nissan, Алекс запали цигара замислен, не беше успял да спи, когато стояха и чакаха пратката, там долу. Пратката- малък компютър изпратен от Съпротивата, беше хитра машинка, която щеше да остане в хеликоптера и кораба Nissan дълго време. Алекс умуваше точно кога да вземе да дремне, че напоследък беше в лошо здраве и сънят му недостигаше изобщо.
2.
Започваше вечерта, когато хеликоптерът Honda се скачи към кораба Nissan във висока орбита. Алекс все още не беше успял да спи. Смъртно изморен и болен отново, той запали цигара и се опитваше да се стопли с печката в краката си, а също и със горещо кафе. Малката машинка от Съпротивата вече беше със тях в каютата им в кораба, а Аш и Милена я разглеждаха, за да разберат какви точно съвместни дела ще имат в най- скоро време. Координацията между AFJ и Съпротивата означаваше гарантиран мир във звездната система Orixon, където вече живееха милиони земляни.
Алекс въздъхна тежко и отново взе от лековете на шамана Джи. Тук го посети неговата майка, която набързо му разбра състоянието и му се накара, за това, че е спрял лекарствата си много преди болките да бъдат изчистени от тялото му. Старата майка на Алекс стоя около половин час при него, преди да се оттегли в една съседна каюта, където отглеждаше растения, билки, подправки и какво ли още не от Земята. При нея обикновено прекраваше времето си и шамана Джи, който й помагаше и водеше със нея задълбочени разговори по темите из кораба и не само тук. Алекс скоро живна отново, изплува за пореден път, сякаш възкръсваше пак…
3.
Вечерта напредваше, а Алекс запазваше добро самочувствие и умерено здраве, очаквайки следващото лекарство и поне малко сън. Тези лекарства бяха в неговата аптечка, но той винаги забравяше защо са там всъщност, та да ги приеме отново. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше добре напред и надолу към планетата. Предстоеше им да се спуснат отново на по- ниска височина, за да продължат визитите си над градовете и патрулирането си над континента. До него се изправи и Палма, леко объркана от лошото му здраве напоследък. Запали и тя цигара и отпи джин от бутилката си. Алекс беше забравил, че тя винаги е покрай него и във добро и във лошо. Мирена пък отиваше към кухненския бокс на каютата, с намерението да приготви вкусни пици за вечерта и нощта, за когато все още нищо не се знаеше предварително, какво щяха да правят. Нощите на Orixon 44 биваха изключително дълги и тежки…
4.
По- късно във вечерта навън се мръкваше, а Nissan наближаваше височина от 15 км. която щеше да запази в идващите часове до сутринта на новия ден на Orixon 44. Алекс запали цигара и извади бутилката си с джин, за да отпие юнашка глътка, уж да удави мъката си, но без да знае дали ще успее. Въпреки това той усети подобрение отново, но без да прекалява с алкохола. Докато пушеше цигарата Алекс седна зад пулта си, видимо побеснял от неразбориите от последните времена. Той отново поиска разследване на всичко около телепортациите и влошеното му здраве. Според него ставаше дума за причините и последиците от това, освен ако не ставаше дума за някакви черни магии, а за това той нямаше никаква подготовка, как да се предпази…
5.
Късно във вечерта Алекс постигаше умерено здраве, без да прекалява с подобрението си. Това му позволи да седне да помисли, както преди, над листите хартия. Вече не беше съвсем същото. Доста от корабите на AFJ вече пътуваха по тежкия път обратно към родната планета Земята, а пътя в едната посока щеше да продължи най- малко една земна година. Без да прогнозира какво ще се случва там и за колко време, тези кораби щяха да се върнат отново до системата Orixon, най- рано след около три земни години. За толкова много време, тук отбраната се лишаваше от ценни хора, макар и временно. Кораби за момента имаше достатъчно.
( край на Откъс № 129.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар