Откъс № 130. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Наближаваше вечерно време на кораба Nissan, който приближаваше град №5. Алекс се черпеше със кафе и цигара в компанията на Палма и Мирена, докато изучаваше тайните планове на Съпротивата, за опазване на системата Orixon от чужди войни и нашествия. Алекс си отбелязваше на лист хартия важни дати, часове и координати, където трябваше да намират хората и корабите на Съпротивата, за да оказват съдействие от страна на AFJ. Корабът Nissan щеше да има участие в тези действия само като място, където се дават планове, стратегии, осигуряват се добри връзки и комуникации, а оттук щеше и да се командва при някои случаи. Адмирал Буун имаше готовност да поеме контрола над действията на AFJ при съвместните учения и реални мисии.
Алекс запали още една цигара, а списъкът с важни дати и координати потъна в сейфа му. Машинката на Съпротивата за момента отиваше при адмирал Буун, който също беше на борда на Nissan. Тя щеше да се съхранява при него и то със допълнителна охрана и постове- това бяха стратегически данни.
2.
По- късно вечерта Алекс и Палма отидоха да се разходят из кораба. По пътя трябваше да проверят паник- каютата на кораба, в какво състояние на готовност е. Оттам винаги можеше да се премести контрола над кораба, ако бъдеше превзет от вражески сили. Имаха работа и във оранжерията, където щяха да си приберат прясна продукция за запасите на дежурната каюта и личните капсули- боксове. Нямаха бърза работа и бавно се разхождаха из коридорите на кораба. Навън все още не беше абсолютно тъмно, а Синята луна щеше да изгрее съвсем скоро. Някаква романтика ги обхвана, но те незнаеха, че романтиката е доста по мащабна в тези часове и дни. Това бяха настроенията на доста колеги от AFJ, които щяха да видят отново родната планета Земята, само след една година път натам, който им предстоеше.
3.
Вечерта на другия ден Nissan летеше наблизо до град № 7, на височина около 10 км., но със ниска скорост, във режим дирижабъл. Беше мрачно време и мътни времена. Из кораба витаеха невидими духове, които се опитваха да го превземат, но никак не им се получаваше, защото не познаваха кораба, нито изученото във Школите на AFJ от екипажа, преди да издържат изпити за приемане във тази Агенция. Алекс беснееше, току някой друг дух му отхапваше най- вкусното от пицата, току някой друг дух му отпиваше от джина. По приблизителни изчисления загубите от храна и напитки, откраднати буквално пред очите им и от устата им, на хората от екипажа, бяха около 60%, а лакомията на духовете ставаше все по- голяма. След като целия екипаж на кораба потвърди за забелязаното явление, Алекс остана часове подред само на цигари, вода и кафе. Така той предпочиташе да гладува, вместо да си харчи парите на вятъра. Храната и напитките по космическите кораби не бяха много евтини. Дежурните побързаха да направят радиовръзки със другите кораби и градовете на земляните, тук на Orixon 44, за да могат да разберат какви мащаби има това явление. Докато вървеше разследването, за тези и други аномалии бяха оведомени също Командването на AFJ. Запасите по корабите и градовете на земляните преминаваха на строг контрол, като всичко се записваше, поне докато аномалиите не бъдеха разкрити. Положението ставаше все по- сериозно, защото измамниците крадяха буквално всичко, а бяха невидими и почти безплътни. За такова нашествие, Школите на AFJ дори, нямаха инструкции…
4.
Късно вечерта на борда на кораба Nissan целия екипаж бяха изнервени и готови да стрелят по невидимите, проникнали тук. Спореше се, дали невидимите ги ловяха куршумите от калашниците. Алекс запали цигара, след като беше успял да пусне сканиране на целия кораб, от вътрешната страна. Това беше позволило да се "виждат" невидимите и всичко, което те си позволяват да правят на чуждо място. Адмирал Буун беше вдигнал "тревога", когато се изясни, че явлението е всъщност нашествие… Мъдреците на AFJ спешно се захванаха да търсят решение на проблема. Във лабораториите започваше да се търси оръжие срещу тези странни нашественици. В очакване на тежки времена, екипажа на Nissan бързаше да си почине и спи, преди да се е започнало…
Алекс въздъхна и запали нова цигара. Нервите му бяха съвсем изпокъсани вече…
( край на Откъс № 130.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар