Откъс № 131. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan кръжеше надвиснал около град № 8, във вид на дирижабъл и със съвсем малка скорост. Алекс отново беше в добра форма и покрай пушенето на цигарки с кафе или без захар, се опитваше да умува над листи хартия с химикалки в ръка. Темите бяха около 20 бр. и то най- важните само. До Алекс седеше Палма и се опитваше да не задреме над пулта, че можеше да затисне някой червен бутон неволно. По- натам пък Мирена хрупаше соленки, а Ким правеше радиоконтакт със кръстосвача New York, за обмен на информация. А пък Аш и Милена се радваха нещо из кухненския бокс докато приготвяха вечеря за шестимата тук и нагласяха пакети храна за дългата нощ, след това. Алекс стана от креслото си за да се разтъпче наоколо, докато прослушваше кратките новини от запис, направен от автоматиката на часовника му. Радостен, че този ден можеше да се почувства здрав, не дотам ясно как се е случило това, той разглеждаше бойната дежурна каюта и кроеше планове за разместването на разположението на нещата тук, за да стане по- подредено и функционално от неговата гледна точка. Като Командващ AFJ в резерв, по неговите права никой нямаше коментари и забележки.
2.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма отидоха да се разхождат из наблюдателниците на кораба и свързващите ги тунели. Те искаха да огледат в подробности всичко, каквото се виждаше наоколо, та и нагоре. Караулните из тези съоръжения на кораба добре ги познаваха и им кимаха за поздрав по японскиму. В едната наблюдателница можаха да забележат съседната Кула- Фар, издигната на брега на окена. Тя се виждаше от това място, над град № 8, само при добра видимост. Но пък се спускаха отнякъде черни облаци и свиваше студ. Алекс остави бинокъла си за да пийне джин и да поговори с караулните на наблюдателницата, а Палма си хареса нещо от техния хладилник и го задигна, за да го хапне. Очертаваше се да завали и сняг, а климатът на Orixon 44, нямаше да стане ясен, поне още 50 земни години. В готовност за климатични изненади, долу по градовете получаваха важни инструкции, какво да носят със себе си, освен униформите, шлемовете с малки кислородни бутилки и оръжието си. Въведени бяха и задължителни, неголеми раници, със най- необходимото за оцеляване или евакуация, ако е нужно. Около 40 % от земляните разполагаха с малки, семейни дронове, а се движеха всички от семействата в пакет, и то навсякъде, където ходеха. Малките семейни дронове можеха да се движат без проблем и по коридорите на подземните градове. Наземен транспорт почти не се използваше.
3.
Беше вечер след три дни. Корабът Nissan пътуваше в режим дирижабъл към тайна бойна станция на AFJ, край океанския бряг. Алекс пушеше цигарки със сироп и се разхождаше напред- назад из дежурната каюта на шестимата. Той изпитваше известни подозрения за наличието на предатели във системата на Агенцията AFJ. Той беше решен да направи проверка по този въпрос, защото на моменти биваше по- скоро мъртъв, отколкото жив, със страшни болежки по себе си. Ставаше дума, че скоро нямаше да погледне със доверие почти към никого, освен към най- верните си хора. Във основата на неговите подозрения беше неизяснената телепортация, която често му се случваше и го убиваше малко по малко, капка по капка. Някои забелязани или подслушвани разговори издваха, че се използваше такъв израз по неговия адрес: "Той заподозря нещо. Трябва да внимаваме.". Забелязано беше и надменно поведение към Алекс и хората му, а подигравателния тон не беше рядкост… Разгромен напълно от новите разкрития, Алекс изпитваше дълбоки страдания от забелязаните неприязън към него и хората му и откровено вражеско поведение, вътре във самата Агенция AFJ. Първоначално той пое известни дози отрова, за да преодолее този шок. Ако живееше все още заради нещо или някого на този свят, то това не даваше гаранция, че няма да умре скоро, именно заради шока и страданията си от вражеското поведение на колеги, вътре във АFJ. Разтревожени от новите разкрития бяха редица негови колеги, а започваше разследване, при което всичко се записваше, за черната кутия на кораба Nissan. Алекс не даваше гаранции, че заради своите хора, ще продължи да живее и служи на земляните, въпреки забелязаните вътрешни врагове- предатели на Земята и земните цивилизации… От очите му прокапаха издайнически сълзи. Алекс неможеше да повярва на новите и нови разкрития по този въпрос… Той не познаваше по- силна обида, каквато изпитваше…
( край на Откъс № 131.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар