Откъс № 132. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Беше вечерта на другия ден. От разследването беше станало ясно, че вътре във AFJ, е имало налице и предателство и заговор. Разследването продължаваше, но ставаше известно, че средите на заговора не са кой знае колко много като бройка. За този час бяха арестувани разкрити и изобличени в заговор и предателство 100 души. Алекс се радваше от ниската бройка на заговорниците. Те отиваха на военен съд.
2.
Вечерта на другия ден Алекс тъкмо беше станал от два часа сън и се разсънваше и се плискаше със вода на чешмата. Той си взе кафе сетне и запали една цигара, докато гледаше часовника си, за да разбере, каква е ситуацията около кораба Nissan в тези часове. Прелитаха над второто вътрешно море на континента, взели курс към град № 10, във вид на дирижабъл на височина от 10 км. и скорост около 100 км/ч.
3.
Следобедът, няколко дни по- късно кораба Nissan се носеше бавно над град № 10. Алекс и Палма бяха почивали целия ден до тук. Поспали си и хапнали добре, вече се готвеха за скорощното дежурство по пултовете си. Алекс запали цигара, леко замаян от две- три студени бири, докато включваше разните програми и електронни системи по пулта си. Той смяташе да се задълбае из новините и проблемите, докато наближи времето да дава инструкции на екипите си. Междувременно си беше изяснил, че от кораба бива телепортиран на разузнаване директно към "Върха на Времето", във предварително изпратена там капсула. Това ставаше, чрез древна програма в Машината на Бога. Като единствен човек, който може да се справи при сложни обстоятелства във Времето, нямаше за момента, кой да поеме задачата от Алекс. Новите му разкрития около загадъчните телепортации, които му се случваха два- три пъти в месеца, изясняваха, че това е писано да се случи, от самият Бог. Изненадан от това, Алекс се чудеше, дали пък няма да му се случват и разни истински чудеса, щом тук беше писала Ръката на Бога. Алекс дори се замечта до известна степен, без да забравя, че основното е: да не го изпратят във филм на ужасите, нито него, нито другиго от своите…
4.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма се заровиха сериозно из дълги и обемисти новини от всякъде, където живееха земляни. Автоматиката на пулта ги беше подредила по приоритет и важност и ги беше анализирала основно. От тук изникваха нови и нови проблеми, със които Алекс и Палма искаха да се запознаят, докато Мъдреците на Агенцията умуваха по тези теми и предлагаха готови идеи и решения. Алекс се замисли със няколко пункта по- яко и запали цигара. Осъзнал напълно почти всички тайни на световете, някои съвсем гнили, гнусни и жестоки, Алекс вземаше решения- на кого да ги каже, за да ги знаят всички, пред Опасността- Да убиват и тях…
По- късно вечерта Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и погледна надолу към града, през люка до себе си, а там вече се спускаше мрак. Очакваше се след часове да изгрее Зелената луна на Orixon 44. Алекс беше замислен дълбоко по някои свои теми за размисъл от последните времена. Престъпността и измамници се бяха активизирали в последните месеци, а от това много хора бяха останали голи и боси, пренасочени отново за прием във някой от градовете, както новопристигналите…
5.
Алекс разговаряше със командир Йон по последните проблеми, особено най- важните от тях. Двамата очакваха и адмирал Буун да пристигне скоро в каютата на командир Йон, за да обсъдят тримата, новите положения. "Злите сили" се бяха активизирали тотално и отново, на тази планета. Пробив след пробив във защитите на нормалния живот на планетата, моряха човек след човек. Измамниците и престъпниците ставаха все по- хитри и коварни…
6.
Вечерта на борда на кораба Nissan напредваше, когато Алекс се прибра в дежурната каюта, след консултациите на тримата водещи кораба. "Калтта и мръсотията" тук на планетата Orixon 44, погледнато във психологически смисъл, бяха непоносими, заради което се очертаваше строг контрол и разследване на всичко. Самият Алекс неможеше повече да понася "мръстотия", неговите колеги- също, а шаманът Джи прогнозираше пълни затвори в най- скоро време, а имаше и три каторги, тук на Orixon 44, които в идните месеци, щели да бъдат пълни…
( край на Откъс № 132.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар