ТАЙНИТЕ НА ЕДНА
ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1.
Това беше една вечер на Алекс, Палма, Ким и Аш, които пътуваха със камиона Mazda нагоре, към все още неизучаваните планини. Тук в камиона четиримата имаха всички удобства за живот на дълъг път. В тези часове шофираше Ким, Аш си почиваше, а Палма приготвяше вкусно похапване. Алекс обмисляше нещата, седнал зад компютъра си. Пътуването вървеше нормално. Зад камиона Mazda, на около два часа път идваше и камиона Honda, със Браун, Джейн, Шон и Никита. Тази експедиция беше добре планирана. Освен двата камиона, с тях беше и хеликоптерът Nissan. В този си състав експедицията продължаваше напред из неизучените територии. По някое време Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с горещо кафе и се замисли дълбоко. Из земите на древните цивилизации винаги ставаше интересно. Двата камиона и хеликоптера имаха добра радио- връзка помежду си. До момента разполагаха със 1,000 л. гориво пренесено напред в планините, от хеликоптера, а той продължаваше да пренася още и още гориво напред. Провизии имаше достатъчно за около два месеца напред. Базата оставаше на 200 км. назад, при брега на океана, където остана и кораба на експедицията, с който бяха доплавали дотук. Там имаше още 30 души. Все още не се знаеше какво ще е времето по време на експедицията, а хората тук се надяваха на добро време.
*
Беше другия ден, когато Mazda продължаваше експедицията нататък към незиследваните територии. Валеше сняг в огромни количества. Пътят се виеше през гората, ту близо до реката, ту навътре в планината. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение. Докато Палма шофираше, а Ким спеше, Аш и Алекс бяха по компютрите си, на чаша кафе. Алекс въздъхна и запали цигара, докато проверяваше радио- връзката с втория камион и хеликоптера. Връзката с базата при кораба, оставен на океанския бряг, в един залив, в тези часове липсваше. Камионът Honda се намираше на около 300 км. назад, а хеликоптера кръжеше на около 500 км, напред за да достави контейнерите с гориво по пътя на камионите. Докато пушеше цигарата с кафето, Алекс умуваше над един лист хартия и си драскаше по него разни нещица, дълбоко замислен. Аш работеше по обработката на разузнавателните данни от хеликоптера в тези часове. Континентът беше огромен, а тук не се забелязваше живот на разумна цивилизация. От отдавна изоставените пътища, можеше да се съди, че става дума за изчезнала цивилизация. Щабът на експедицията искаше да се разбере- какво се е случило тук и къде е самата изчезнала цивилизация. Това беше целта на тази експедиция.
Към средата на следобеда камионът наближаваше някакво древно съоръжение, построено край пътя. Алекс наблюдаваше напред със бинокъла си и се опитваше да разбере, какво е това. Тук всичко беше странно и извънземно. Едва ли щеше да се открие правилната логика, за да се разгадаят тайните на тази изчезнала цивилизация. Вероятно тяхната логика беше коренно различна от тази на земляните. Алекс остави бинокъла на неговото място и запали цигара, взе си голяма чаша със горещо кафе и погледна към койките. Ким се събуждаше, за да поеме шофирането от Палма, а Аш тъкмо се беше захванал да приготви закуска за четиримата.
Вечерта настъпваше, когато камионът Mazda приближи съоръжението. Това беше пирамида от каменни блокове, подобна на египетските. Спряха камиона на около 20 м. от пирамидата и Алекс излезна навън, запали цигара и се огледа. Пирамидата беше висока 30 м., квадратна в основата си. Алекс си сипа кафе и докато отпиваше от чашата, се оглеждаше наоколо. На 50 м. в западна посока течеше реката. На изток започваше планина с гъста гора. Гора имаше и наоколо. До Алекс излезе и Палма. Тя огледа района със бинокъла, а сетне пусна и скенера си. Нещо приближаваше откъм реката, но беше все още надалеко. Сигурно диво животно или горски човек. Точно тук на това място, четиримата щяха да нощуват. В камиона имаше всичко необходимо за живота им и за дълъг път. Не беше нужно да опъват платки или нещо такова. Докато крачеха около камиона, ставаше все по- тъмно. Този ден беше сив и мрачен още от сутринта. Те така и не видяха слънце днес. Температурата тук беше около +0 ' С, а валеше сняг. Палма смяташе да се къпе и започна да опъва разгъваемата баня навън в снега. Скоро горещата вода щеше да е готова. Разгъваемата баня си имаше и калориферче за стопляне, при студено време.
(край на откъс № 1, очаквайте продължението скоро)
Няма коментари:
Публикуване на коментар