Откъс № 145. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
1.
Беше вечер, няколко дни по- късно. Алекс със двата му екипа бяха със двата хеликоптера- Машини на Времето- Honda и Mazda. Той седеше зад пилотите- Браун и Моника, в първия от хеликоптерите и умуваше някакви сложни неща, забил поглед в пулта си и часовниците си. Нещо в Миналото сериозно се беше объркало. Планетата се атакуваше с нови и нови Аномалии във пространството, което означаваше, че наближава поредната Критична точка, от която Бъдещето на цивилизациите от Земята е във опасност и пред разпадане. Вторият от хеликоптерите се въртеше над няколко Аномалии на височина от 20 км. Алекс запали цигара и погледна екрана, пред себе си. Намираха се на изток от хеликоптера Mazda, на височина от 25 км. Дистанцията се променяше постоянно, но беше някъде около 100 км. След като унищожиха едната от Аномалиите преди около 10 часа, то Критичната точка се беше отдалечила нататък във Времето със около 100 часа. Временно не предприемаха нищо, а само следяха и наблюдаваха тези Аномалии, в готовност да действат. До Алекс седеше Палма, която опитваше да се свързва със кораба Nissan. Намираха се във Реално време, без да са правили скокове назад или напред във Времето, това не се беше наложило. По това време Шао и Джейн спяха по койките си, както Мирена и Милена. Аш и Ким държаха стрелбата на Honda, а Шон и Никита се бяха хванали да закусват, след изминалите в полет тежки денонощия. Хеликоптрите бяха със атомно захранване, можеха да бъдат във полет продължително време.
2.
На следващата вечер хеликоптерът Honda се намираше над океана, където преследваха Аномалия, отдалечаваща се на запад. Алекс пушеше цигара и се ядосваше. Това беше последната за момента Аномалия, но тя все пак успяваше да се изплъзне от обстрелването. Междувременно поредната Критична точка се колебаеше напред във Времето, някъде със около 100 часа. Палма разговаряше със кораба Nissan, за да поиска да им изпратят новините и новите инструкции. Аш и Браун пилотираха хеликоптера, а другия хеликоптер се бавеше някъде на около 500 км. назад, където проверяваше паднал в джунглата обект. Корабът Nissan се намираше на 50 км. над планетата, където изчакваше двата хеликоптера, преди да предприеме каквото и да е.
Вечерта напредваше, когато Шао и Джейн успяха да унищожат и последната от Аномалиите за този момент, а със това опасността беше отминала, наблизо във Времето вече нямаше Критична точка, а около Orixon 44, нямаше нито една Аномалия…
Алекс запали цигара и поиска връзка със Mazda, за да разбере, дали наближават, та да се завръщат заедно на кораба Nissan. Двата екипа на Алекс, със хеликоприте бяха доволни от себе си. Задачите бяха изпълнени успешно. Зарадваха се много хора от новината. Отново беше избегната Критична точка, при която Бъдещето на човечеството беше било пред разпадане… Със мисълта сетне да си отдъхнат добре, екипите от двата хеликоптера започнаха издигане към орбитата на Nissan.
Късно вечерта Honda се издигаше на около 20 км., а Mazda също се издигаше, но беше достигнал само до 10 км. Тази нощ двата хеликоптера щяха да се приберат на борда на кораба Nissan, който ги чакаше на 50 км. височина и на другата дистанция от 100 км.
3.
Започваше вечерта на другия ден. Двата хеликоптера се бяха скачили към кораба Nissan през нощта, а Алекс и другите петима се намираха в дежурната си каюта на борда на кораба. В тези часове Nissan плаваше на дирижабъл бавно на изток, на височина от 20 км. За този момент наблизо нямаше Аномалии, а във Времето напред не се задаваше Критична точка. Екипажът си почиваше, като бяха оставени 50 дежурни. Липсваха и конкретни задачи, а пилотите Джими и Джони почти нямаха работа, пуснали "дирижабъл" и "автопилот". Алекс запали цигара и се замисли над последните забелязани проблеми, както и над новините. До него беше Палма и нагъваше шоколадов сладолед, а Мирена слушаше музика и се радваше на добро настроение. Алекс въздъхна и се загледа в люка от ляво до себе си.
(край на Откъс № 145, нов проект за роман.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар