ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 158 . Valeri Kolev.
Във вечерта на другия ден трите кораба на Аекс стояха един до друг на летището на базата на военните, където бяха още от ранни зори в този ден. Във тези часове Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата тук. Тук живееха 20 хиляди души заети предимно в отбраната на планетата от нашественици. На огромния космодрум бяха приготвени за евентуална война, бойни кораби, совалки, хеликоптери, изтребители и други подобни. Ракетни установки се целеха надалеко извън планетата, готови да унищожат нашествие от към космоса. Четиримата вървяха из парка на базата. Тук всичко беше направено, да бъде удобно за живеещите тук военни. Високи и здрави крепости, направени за да бъдат недостъпни, а под тях огромни подземия, където можеше да се претърпи и сериозна атака откъм космоса.
По някое време четиримата се спряха до една пейка, наблизо до кафе- автомат, където седнаха да отдъхнат и да пият по кафе. Такива автомати имаше навсякъде из базата, та да може човек да си намери набързо всичко необходимо, преди да отлети нанякъде или преди дежурство. Автомата даваше не само кафе и цигари, но много други напитки, закуски и лакомства, както и всякаква информация, каквато можеше да потрябва на човек, тук на планетата Orixon 88. Тези автомати- параклиси, бяха сериозно заредени със стока, а веднъж седмично тук минаваха техници, които стягаха автоматите и ги зареждаха с нова стока. Докато си почиваха под параклиса, заваля дъжд, замириса на озон и свеж сняг. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, дълбоко замислен. Планетата вече ги беше пленила и омагьосала.
Вечерта напредваше, когато четиримата си сложиха шлемовете, та да не ги вали дъжда и тръгнаха обратно към корабите си. Някъде по пътя щеше да ги вземе техен дрон, да им помогне да се приберат на кораба Volvo. Докато крачеха нататък през парка, четиримата срещаха хора от базата, кимаха им за поздрав, а подробностите бяха във самите униформи, които всички носеха- всяка със своята особеност, но задължително със знака на AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации). Този знак обединяваше земляните, навсякъде из космоса, където отиваха и живееха те.
Дронът ги намери на около десет километра от кораба Volvo, приземи се да ги прибере, а сетне робота- пилот им кимна да стегнат коланите и отлетяха заедно. Преминаваха през проливен дъжд и буря, но това беше без значение за тази машина, проектирана и направена да издържа на големи натоварвания и аномалии.
По- късно вечерта четиримата се усамотиха в бокса на Алекс, да се подсушат и стоплят, докато обмислят плановете на експедицията. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, а момичетата приготвиха баързо закуска за четиримата. Имаха дежурства чак на сутринта, а замисляха до тогава, добре да си починат и поспят. Алекс беше настинал, та се наложи да се лекува, но това не беше нищо особено.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 158. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар