ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 160 . Valeri Kolev.
Във следобеда на другия ден продължаваше гостуването на експедицията на Алекс, тук в военната база на земляните и на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, докато чакаше момичетата да спретнат топли закуски, хората бяха гладни и Алекс също. Той се беше замислил над спомените си от последните времена. Нямаше основания да се оплаква от живота си, а точно обратното- той смяташе, че живота в експедицията е нещо забележително, което трудно може да се повтори, за един човешки живот.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из парковете на базата. Беше хубаво и свежо време, след продължителни дъждове. Въздухът беше за завиждане- кристално чист и свеж, със озон и миризма на прясна зеленина и вековни гори. Алекс запали цигара и се огледа наоколо.
Високо над космодрума се снишаваше за приземяване голям кораб, който беше строителен. Във този кораб имаше както строителни специалисти, така и много строителни роботи и материали за строежи на замъци. Алекс проследи с поглед приземяването на кораба, а то мина гладко, относително казано, впредвид огромната му тежест. Заради подаден сигнал за авария, кораба беше посрещнат в небето от изтребители, а на пистата на летището го приближаваха четири пожарни камиона. Оказа се, че тревогата е фалшива. Един от строителите беше подпалил една тоалетна на кораба, със неизгасена цигара. Това не беше опасност за подобен кораб, а огъня бяха потушили роботи само за десетина минути, още преди приземяването.
Четиримата посетиха отново същия ресторант- дискотека, където се бяха веселили предишната вечер. Вътре имаше към 140 души, някои от експедицията на Алекс. Тук те се срещнаха със Шао, Джейн, Шон и Никита и се настаниха на обща маса, със изглед към парка навън. Алекс и този ден караше на джин- тоник, със салата от пресолени лимони. Той извади на масата малък компютър, за да напише новите инструкции за екипажите на своята експедиция. Друго което го занимаваше в тези времена беше- кои хора да освободи от експедицията и кои хора да приеме във експедицията. Това беше много важно- раздялата с колеги, пътували заедно 36 месеца, щеше да бъде сериозно изпитание. В същото време новоприетите хора от тази планета, щяха да бъдат по корабите на експедицията, без да са опознати въобще, а до Земята щеше да има път около 39- 40 месеца, след отлитането от Orixon 88- Третата Земя. И раздялата със едните и със приемането (на доверие), на нови хора, бяха не особено приятни емоции. Алекс се замисли над тези положения от бъдещето на експедицията, пък се хвана да направи списък на хората, които нямаше пък той да освободи от експедицията. Това бяха неговите приближени и най- стабилни приятели и близки.
В началото на вечерта Алекс започна разговори със най- важните си хора, за да им обясни предварително, че няма да бъдат освободени от неговата експедиция, макар те да нямаха подобни намерения, по принцип. Той запали цигара, отпи джин и радостен от резултатите забеляза, че оставащите със сигурност във експедицията, от старите списъци, са 400 души.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 160. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар