ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 163 . Valeri Kolev.
Във началото на вечерта, няколко дни по- късно, експедицията на Алекс продължаваше да гостува на военната База № 1, на планетата Orixon 88, както я наричаха хората тук- Третата Земя. Алекс, Палма и другите шестима, се бяха разхождали със часове из парковете на базата. Алекс се усамоти в бокса си, изморен от разходките през този ден. Той се освежи на чешмата, настани се в креслото пред пулта си и извади бутилка със студена вода. Във тези времена тук на Третата Земя беше лято, така да се каже, по принцип. Палма се появи след това, беше се къпала и стегната в нова униформа, тя седна зад пулта до Алекс, а за да не остане назад, извади и тя бутилка със студена вода. Двамата имаха да преработват плановете на експедицията за завръщане до Земята, макар и все още да не се знаеше колко време експедицията щеше да престои на планетата Orixon 88. Завръщането на Земята щеше да продължи около три земни години. Но това все още предстоеше да се случва, чак след като гостуването тук приключеше.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма си почиваха, докато обмисляха плановете на експедицията за напред, както и плановете за завръщане обратно на Земята. Друга тема за умуване беше разпределението на хората из експедицията. Те двамата вече имаха първоначална представа какво означава да живееш тук на тази нова планета, изцяло на земляните и Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации.). Освен романтиката на извънземието тук, хората живеещи тук изпитваха и съвсем нови емоции, като на хора, които градят един изцяло нов свят, естествено за земляните предимно, без да се забравят близките извънземни цивилизации, с които имаха сключени военни договори. Под управлението на военните от AFJ, тук имаше достатъчно и въздух, и вода и провизии и гориво за дронове и кораби, без хората да бяха за кой знае колко заети. В същото време се наблягаше на охраната и отбраната на Третата Земя. Спореше се дали това не е самия Рай, но никой не можеше да го докаже. Затова пък беше въведен контрол на преселниците тук, като се внимаваше- какви хора се допускат на този нов свят на земляните.
Алекс пийна студена вода, запали цигара и се загледа навън, пред външните екрани на кораба Volvo. Навън валеше дъжд и се спускаше сумрак. Алекс се потопи във спомените си от последните времена. Добри преживявания преобладаваха сред спомените му. В тези дни щяха да се изпълнят цели 36 месеца, откакто неговата експедиция отлетя от Земята, та да стигне чак тук на Третата Земя- Orixon 88. Във тези 36 месеца, Алекс беше запомнил добрите събития и хубавите си моменти. Малко объркване се получи, докато обмисляха заедно, колко време ще бъдат на Третата Земя. Не беше тайна, че наистина никой не бързаше да се прибира обратно на Земята. Планетата Orixon 88, наистина пленяваше и омагьосваше всеки, който дойде тук.
Алекс въздъхна и заби поглед в пулта си. Завръщането обратно до Земята беше трудна задача и трябваше задълбочено да се обмисли, как именно това щеше да се осъществи.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 163. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар